Една прекрасна съботна сутрин неотдавна, докато се прибирах у дома от храма Юта Баунтифул, се разминах с няколко колоездачи, които караха с големи усилия в противоположна посока. Докато ги гледах как се мъчат да изкачат този за мен невъзможен склон, първата ми мисъл беше: „Сигурно са луди“. Убедена съм, че пророкът Исайя има предвид храма Баунтифул, когато казва: „В следващите дни хълмът на дома Господен ще се утвърди по-високо от всички хълмове и ще се издигне над бърдата“ (Исайя 2:2), защото той наистина няма как да бъде по-високо в планината от това. А ето, че има луди колоездачи, които опитват да изкачат с велосипеди същия този хълм, който моята кола се затруднява да изкачи. Как си го представят?
И тогава разбрах. Може би си мислят, че упоритият им труд ги прави по-силни. Може би си мислят, че ще бъде невероятно преживяване да достигнат върха поради цената, която е трябвало да платят, за да стигнат дотам. Може би си мислят, че аз никога няма да оценя тази гледка колкото тях, защото не съм положила същите усилия, за да стигна дотам (което по случайност беше вярно, защото никога не бях поглеждала гледката, докато те не ме накараха да се замисля). Може би си мислят, че всичката им подготовка дотук си е струвала усилията. Може би все пак не са толкова луди.
Обмисляйки усещането, което си представях, че тези колоездачи изпитват на върха на тази планина, започнах да си мисля за усещането, което се надявам аз и семейството ми да изпитваме по време на събранието за причастие всяка седмица. Подготвяме ли се и очакваме ли с нетърпение нашата ежеседмична среща с Господ със същата отдаденост и усилие? Толкова пъти сме съветвани в последно време за важността на това да пазим светостта на Господния ден. От вдъхновеното напътствие на президент Ръсел М. Нелсън по време на общата конференция през април 2015 г. до специалното обучение, което, надявам се, всички сме получили в нашите райони и клонове, ние имаме много поводи за размисъл относно освещаването на Господния ден и това, което правим, за да бъде той по-значим всяка седмица.
Ежедневна подготовка
Не мога да бъда сигурна, но бих предположила, че тези колоездачи не са скочили спонтанно на колелетата си онази сутрин, решавайки да изкачат планината. Защо? Защото знам, че ако аз се опитам да го направя, ще се проваля трагично след около 50 метра от началото на изкачването. По-вероятно е да са полагали усилия всеки ден за физическата си подготовка, за да могат да успеят. По подобен начин ние не можем просто да се появим неподготвени на събранието за причастието веднъж в седмицата и да очакваме да имаме духовно преживяване. Трябва да се подготвяме за това всеки ден.
Зорамитите в Книгата на Мормон посещавали църковни събрания всяка седмица. Но някъде по пътя те загубили от поглед самата същност на Евангелието – Исус Христос – и „изпаднали в големи прегрешения“. И така нещо, което би трябвало да бъде от голямо значение всяка седмица, се превърнало в поредното събрание, което посещавали. А когато били готови, „те се завръща(ли) по домовете си, като никога не говоре(ли) повече за своя Бог, докато отново не се събер(ели) при свещения пиедестал“ (Алма 31:9, 23).
За да избегнем същите тези грешки, ето няколко въпроса, които да обмисляме, за да оценим нашата ежедневна подготовка за събранието за причастие всяка седмица:
- Изпълнили ли сме всички дейности за подготовка през съботния ден, които да намалят напрежението в Господния ден? Една приятелка наскоро публикува във Фейсбук, че за нейното семейство най-обикновеното подреждане на обувките за църква до стената и окачането на дрехи, панделки за коса и вратовръзки на бравите на вратите в събота вечерта допринася за по-значимо протичане на събранието за причастие.
- Опитвали ли сме се да научим децата си за важността на благоговението по време на събранието за причастие? Благоговението не е само това да занимаваме малките си деца, за да бъдат тихи. То е усещане за обич и уважение към свещеното. Малките деца могат да се научат на благоговение с малко насърчение от възрастни, на които имат доверие.
- Учили ли сме носителите на свещеничеството на Аарон в нашите домове и кворуми относно важността на техните свещенически задължения по време на събранието за причастие? В Учение и завети 13 учим, че свещеничеството на Аарон държи ключовете на Евангелието на покаянието. Разбираме ли значимостта на тази роля? Чрез своята свята служба всяка седмица те дават на всеки от нас възможността да се покайваме и да получаваме опрощение чрез отслужването на причастието.
- Лягаме ли си в събота вечер достатъчно рано, за да сме съсредоточени по време на събранието за причастие?
- Правим ли всичко необходимо през седмицата, за да каним Духа в живота си, за да може, когато дойде неделя, да сме подготвени и нетърпеливи да прекараме значимо време с Господ по време на събранието за причастие?
- Готови ли сме да оценим личното си отношение и поведение и реално да общуваме със Спасителя по време на отслужването на причастието?
При последната обща сесия на жените по време на конференцията сестра Линда Ш. Рийвз смело напомни на сестрите, че „съблазнителни любовни романи, телевизионни сапунени опери, омъжени жени и бивши гаджета, свързващи се по социалните мрежи, и порнография“ са само част от многото средства, които Сатана използва, за да ни спре да се подготвяме за духовните преживявания, които търсим. Относно такива неща тя съветва: „Когато се занимаваме с гледането, четенето или преживяването на нещо, което е под стандартите на Небесния Отец, това ни прави по-слаби. Независимо от нашата възраст, ако това, което виждаме, четем, слушаме или избираме да правим, не отговаря на Господните стандарти в За укрепването на младежите, изключете го, изхвърлете го, унищожете го, никога повече не се занимавайте с него“.
Подготвени
Колоездачите, които наблюдавах, бяха подготвени във всяко отношение за успешно колоездене. С подходящото облекло, правилните средства за безопасност и екипировка те бяха готови да изкачат тази планина. Когато ние пристигаме в сградата за събрания всяка седмица, подготвени ли сме по същия начин за духовни преживявания?
Ето няколко въпроса, които да обмисляме, когато оценяваме усилията си да допринасяме за значимо събрание за причастие:
- Обличаме ли се по начин, отговарящ на нашето желание да показваме уважение и обич към Господ?
- Идваме ли със съкрушено сърце и каещ се дух, нетърпеливи да се покаем и да учим от Светия Дух?
- Пристигаме ли рано и ограничаваме ли говоренето в залата за събрания, за да опазим благоговейното чувство, което трябва да цари там? Тихото слушане на встъпителната музика е чудесен начин да се подготвим за събранието.
- Грижим ли се за утоляване на жаждата и посещаване на тоалетната, преди да започне събранието?
- Опитваме ли се да намалим до минимум всички разсейващи фактори, включително електронни устройства, особено по време на отслужването на причастието? Старейшина Далин Х. Оукс учи: „Когато вземаме от причастието, ние сключваме свещен завет винаги да помним Спасителя. Колко тъжно е да видиш хора, които явно нарушават този завет в самото събрание, в което го сключват“.
- Справяме ли се по ефективни начини с разсейването, предизвикано от малки деца? Тъй като в Църквата семейството е най-важно, малките деца винаги ще бъдат фактор по време на службата за причастие. Но ние може да идваме подготвени да се справяме с това разсейване. Ако се отнася за нашите деца, можем да ги изведем навън, за да помогнем за цялостното благоговение в събранието. Ако не става дума за нашите деца, можем да пренебрегваме малки разсейвания без упрек или нетърпение, а може дори да предложим да помогнем, ако е подходящо.
- Пеем ли избраните химни с благоговение и уважение? Химните са неразделна част от смисленото богослужение и можем да каним Духа и да учим от Него по-ефективно, когато участваме.
- Очакваме ли духовно преживяване по време на събранието за причастие и запазваме ли внимание по време на отслужването на причастието и на речите?
- Гледаме ли на отслужването на причастието като на най-ценните моменти от нашата седмица? Чрез този свещен обред Спасителят предлага опрощение, сила и възможност да си спомним заветите, които сме сключили.
Както с повечето неща в живота, всеки от нас ще извлече от събранието за причастието точно това, което търси. Ако отиваме с очакването за нещо обикновено или скучно, със сигурност ще получим това, за което сме отишли. Но ако ходим всяка седмица, искрено търсещи духовно преживяване, при което да общуваме с нашия Небесен Отец и Спасителя Исус Христос, и желаем да положим усилия, за да го постигнем, ще открием, че за приблизително един час всяка седмица имаме усещане както на върха на планината, което ни кара да възкликнем: „Да, струваше си всичко, което направих, за да стигна до тук“.
Ако желаете да научите повече за това как да подобрите преживяването си по време на събранието за причастие, прочетете речта на старейшина Далин Х. Оукс „Събранието за причастие и причастието“, речта на президент Ръсел М. Нелсън „Worshiping at Sacrament Meeting“ или изгледайте видеоклипа „Purposes of Sacrament Meeting“. За още чудесни предложения, прочетете статията „Getting the Most Out of Sacrament Meeting“.