Епископствата и президентствата на клон имат много отговорности, които могат да бъдат делегирани. Но те не могат да делегират отговорността за събранията за причастие. Обикновено те председателстват и поради това са отговорни както за духа, така и за съдържанието на тези събрания. Затова учението ми относно събранията за причастие ще бъде от особен интерес за епископите, президентите на клон и техните съветници – както и за членовете на Църквата, участващи в тези седмични служби.
Доктринална основа
Събранието за причастие е единственото събрание на района или клона, което посещаваме като семейство – основната единица на Църквата. Семействата и членовете е нужно да идват достатъчно време преди началото на събранието за причастие. Ние идваме на него, според заповедта на Господ, за да взимаме от причастието и да подновяваме заветите си.
Той е въвел причастието, за да ни напомня за Своето Единение. Когато последната и специално приготвена пасхална вечеря завършва, Исус взима хляба, благословя го и го разчупва, и, подавайки го на Своите апостоли, казва: „Вземете, яжте“ (Мат. 26:26). „Това е Моето тяло, което се дава за вас; това правете за Мое възпоменание“ (Лука 22:19). След което взима чаша, благославя я с благодарност и я дава на събралите се край Него, казвайки: „Тази чаша е новият завет в Моята кръв“ (Лука 22:20), „която (…) се пролива за прощаване на греховете“ (Мат. 26:28). „Това правете (…) за Мое възпоменание. Защото всеки път, когато ядете този хляб и пиете тази чаша, възвестявате смъртта на Господа“ (1 Кор. 11:25–26). По този начин Той свързва причастието със Своето предстоящо разпъване.
Бог е заявил: „Това е делото Ми и славата Ми – да се осъществяват безсмъртието и вечният живот на човека“ (Моисей 1:39). Синът на Бог доброволно дава живота Си, за да изпълни волята на Своя Отец. Така безсмъртието става реалност, а вечният живот възможност за всички, които са живели или някога ще живеят на земята.
Ние отбелязваме Неговото Единение по един много личен начин. Идваме на събранието за причастие със съкрушено сърце и разкаян дух. Това е връхната точка на освещаването на Господния ден (вж. У. и З. 59:8–13).
Молитвите за причастие са дадени чрез откровение от Господ. Тези молитви съдържат завети и обещание (вж. У. и З. 20:77, 79). Ние сключваме завет да вземем върху си името на Исус Христос и да спазваме Неговите заповеди. Ядем разчупения хляб във възпоменание на Неговото тяло. Пием водата във възпоменание на Неговата кръв, която беше пролята за нас. И свидетелстваме, че винаги ще си спомняме за Него. Обещанието: ние винаги ще имаме Неговия Дух да бъде с нас. Каква благословия!
Планиране на събрание за причастие
Имайки предвид тези учения, епископствата и президентствата на клон трябва внимателно да планират събранията за причастие, за да може те да бъдат съсредоточени върху Господ и Неговото Единение, Неговия пример и ученията на Евангелието.
Поканите за речи следва да бъдат отправяни значително време преди събранието и да включват ясно описание на възложената тема, отпуснатото време, както и предложение за помощ. Сред хората, поканени да се молят, следва да има членове, които не се канят често. Избягвайте да молите съпруг и съпруга да се молят на едно и също събрание. Това отправя нежелано послание към несключилите брак. И помнете: молитвите не са проповеди.
На заминаващите мисионери може да се даде възможност да говорят на събрание за причастие. Техните роднини и приятели не се канят за речи. Двама или повече заминаващи мисионери може да говорят по време на едно и също богослужение. Завърналите се мисионери, служили с чест, следва да бъдат поканени да говорят на събрание за причастие и да им се отдели достатъчно време да споделят духовни преживявания и да дадат свидетелството си.
В събранията за причастие се дава възможност на младежи да имат кратка реч по възложени теми от Евангелието. В други случаи президентът на кол възлага на висши съветници да говорят.
Членове може да бъдат призовани като посрещачи и разпоредители. Те приветстват пристигащите и ги настаняват удобно, докато запазват няколко места в края на редовете и в дъното на залата за хора със специални нужди.
Аудиовизуални материали, като видеокасети и проектори, не трябва да се използват по време на събранието за причастие.
Понякога може да има членове, които не са в състояние да присъстват поради заболяване. В такива случаи епископът или президентът на клон може да възложи на носители на свещеничеството да отслужат причастието за тях, където се намират.
Типичното събрание за причастие включва:
- Встъпителна музика.
- Приветствие и съобщаване на председателстващия ръководител и представител от висшия съвет, ако присъства такъв.
- Откриващ химн и молитва.
- Съобщения за района или клона, като например:
– Освобождаване и подкрепяне на служители и учители.
– Съобщаване за деца, които завършват Неделното училище за деца, членове, призовани на мисии или други назначения, постижения на млади мъже и млади жени.
– Представяне на имена на братя, които получават сан в свещеничеството на Аарон, и на нови членове на района или клона.
- Потвърждаване на нови членове.
- Химн за причастие и отслужване на причастието.
- Послания по теми от Евангелието и допълнителна музика по желание.
- Закриващ химн и молитва.
- Заключителна музика.
Не е необходимо поотделно да се представят тези, които се освобождават и подкрепят. Те може да се предложат като групи – първо тези, които се освобождават, след това тези, които се подкрепят в свещеничеството, след което тези, които се подкрепят в призования в помощните организации.
Събранията за причастие следва да започват и завършват навреме и не трябва да се претоварват. Не се провеждат молитвени събрания преди събранието за причастие. Участващите в събранието следва да са седнали по местата си поне пет минути преди началото на събранието, за да могат да бъдат духовно подготвени за поклонение. По време на тези няколко минути встъпителната музика е по-тиха. Това не е време за разговори или обмяна на информация, а момент за изпълнен с молитва размисъл, докато ръководители и членове духовно се подготвят за причастието.
Музика
Химните на Църквата са основната музика за богослужение и стандарт за пеене като конгрегация. Други подходящи произведения може да бъдат използвани като встъпителна и заключителна музика, хорова музика, както и като специални музикални изпълнения. Откриващите и закриващите химни обикновено се пеят от конгрегацията. Химнът за причастие винаги се пее от конгрегацията.
В най-добрия случай, всяка църковна единица има хор, който редовно бива канен да пее. Хорът може да благославя живота на хората. Със сестра Нелсън имаме прекрасни спомени от нашите участия – преди години – в хора на нашия малък клон в Минеаполис, Минесота. Когато всички излизахме отпред да пеем, в хора имаше повече участници, отколкото публика в конгрегацията.
Пиано, орган или техните електронни еквиваленти са стандартните инструменти, които се ползват в църковните събрания. Ако се използват други инструменти, музиката трябва да отговаря на духа на събранието. Инструментите със силен или не толкова благоговеен звук, като повечето духови или ударни инструменти, не са подходящи за събранието за причастие. Ако няма на разположение пиано, орган или акомпанист, за акомпанимент може да се използва подходяща музика на запис.
Песента на праведните е молитва към Господ (вж. У. и З. 25:12). Някои членове изглежда нямат желание да пеят, може би от притеснение. Всички ние е нужно да изоставим страховете си и да пеем, използвайки това като възможност да славим нашия Творец като в молитва. Музиката в събранието за причастие се изпълнява с цел поклонение, а не представление. Не трябва да изоставяме нашата свещена музика, нито да позволяваме тя да бъде заменена от светска музика.
Водене на събранието за причастие
Епископствата и президентствата на клон имат отговорността не само да планират тези събрания, но и да ги водят. Те следва да правят това с благоговение. Има хора в конгрегацията, които се молят за тихи подтици и общуване с небесата. Установяването на дух на благоговение ще им помага да получават тези подтици. Помнете: благоговението кани откровението.
Водещите на събранието започват с отправяне на сърдечен поздрав. Подробните съобщения са по-подходящи за друг момент. Тъй като каним всички да дойдат при Христа, приятели и съседи са винаги добре дошли да взимат от причастието, но това не се очаква от тях. Но не се и забранява. Те сами избират. Надяваме се новодошлите винаги да се чувстват удобно и добре дошли сред нас. Малките деца, като невинни получатели на благословии от Единението на Господ, може да взимат от причастието като подготовка за заветите, които ще сключат по-късно в живота си.
Нашите събрания винаги се водят според напътствията на Духа (вж. У. и З. 46:2). Понякога може да възникне нещо неочаквано, което председателстващият служител може да поиска да разясни или поправи, според както е напътстван от Духа. Освен в такива случаи, не се отправят допълнителни коментари след заключителния говорител.
Отслужване на причастието
Епископствата и президентствата на клон председателстват свещеничеството на Аарон в райони и клонове. Те, заедно със съветниците в кворумите, взимат всички мерки да се погрижат причастието да бъде предварително подготвено за събранието и раздаването му да бъде подробно планирано. Отслужващите причастието следва да изглеждат по възможно най-добрия за тях начин и да бъдат подходящо облечени. Белите ризи не само изглеждат добре, но и служат като деликатно напомняне за други свещени ритуали, като кръщението и обредите в храма, където също се носи бяло облекло.
Молитвите за причастие трябва да се изговарят ясно, защото молещият се изговаря завети, които другите сключват. Чистота, физическа и духовна, се очаква от тези, които имат привилегията да благославят причастието. Председателстващият ръководител пръв получава причастието.
Събрание за пост и свидетелства
Събранията за пост и свидетелства се провеждат веднъж месечно, обикновено през първата неделя. По принцип на този ден се благославят бебета. След причастието, водещият дава кратко свидетелство. След това той кани членовете да дадат кратки и сърдечни свидетелства за Спасителя, Неговите учения и Възстановяването. Родителите и учителите следва да помагат на децата да научат какво е свидетелство и кога е подходящо то да бъде казвано. По-малките деца следва да се учат да споделят своите свидетелства у дома или в Неделното училище за деца, докато не станат достатъчно големи, за да дават уместно свидетелство в събрание за пост и свидетелства, без да им се помага.
Лично участие
Всеки член на Църквата носи отговорност за духовното обогатяване, което може да идва в резултат от събранието за причастие. Всеки следва да пее с благодарно сърце и да отговаря с ясно „амин“ в края на молитва или свидетелство. Ние лично размишляваме върху Единението на Исус Христос. Мислим за важността на Неговото страдание в Гетсиманската градина и на разпъването Му на кръста. В тези моменти всеки от нас следва да „изпитва (…) себе си“ (1 Кор. 11:28) и да размишлява върху личните завети, които е сключил с Господ. В тези моменти размишляваме върху Божиите свети неща.
Благодаря на Господ за събранието за причастие и целия смисъл, който то е придало на моя живот. То многократно е укрепвало моята вяра и ми е позволявало да подновявам заветите си седмица след седмица, помагало е на сестра Нелсън и мен да живеем според Евангелието и да отглеждаме семейството си в неговата славна светлина.