Прошката, която Бог ни препоръчва е както великолепна и умиротворяваща, така и освобождаваща и повдигаща духа. Тя няма нищо общо със стискането на зъби и преглъщането на злото, което сме изстрадали, нито с инсценираната щедрост. Истинската прошка разширява мирогледа ни, за да можем да разпознаваме и ценим Божия план, подготвен лично за нас.
Синовете на Яков първоначално възнамеряват да убият(1) Йосиф, но вместо това го хвърлят в един празен ров(2), след което го продават в робство от алчност за печалба(3). В Египет той е хвърлен в тъмница, заради моралните си принципи.(4) Не е ли това достатъчна причина Йосиф да се ожесточи?
Йосиф е освободен от тъмницата, защото успява да разтълкува съня на фараона за седем години на плодородие, последвани от седем години на глад.(5) През седемте години на плодородие той съхранява огромни количества жито.(6) През седемте години на липса на храна „настана глад по всички околни страни, а по цялата Египетска земя имаше хляб“(7). Яков изпраща синовете си в Египет да купят жито, за да преживяват и да не умрат.(8) При приключване на покупката Йосиф връща парите в чувалите на братята си.(9) На следващия път, когато купуват жито, братята му искат да платят цената за житото, закупено първия път. Обаче Йосиф ги изпреварва: „Бъдете спокойни, не бойте се; Бог ваш и Бог на баща ви ви даде скритото в чувалите ви съкровище; аз получих парите ви“(10). По драматичен начин Йосиф успява да доведе цялото си семейство в Египет. През сълзи той се разкрива на братята си: „Аз съм брат ви Йосиф, когото вие продадохте в Египет. Сега не скърбете, нито се окайвайте, че ме продадохте тук, понеже Бог ме изпрати пред вас, за да опази живота ви. (…) И така, не вие ме изпратихте тук, а Бог, Който ме и направи баща на фараона, господар на целия му дом и управител на цялата Египетска земя“(11). Оттогава той щедро осигурява прехраната за своето многобройно семейство. След смъртта на баща им Яков, братята на Йосиф се страхуват от неговото отмъщение и молят за прошка: „Прости, молим ти се, престъплението на слугите на бащиния ти Бог. А Йосиф се разплака, когато му говориха. (…) (И той) им каза: Не бойте се; нима аз стоя на мястото на Бога? Вие наистина намислихте зло против мене; но Бог го намисли за добро, за да действа така, че да спаси живота на много хора, както и стана днес“(12).
За Йосиф прошката е радост – ако братята му не го бяха продали в робство в Египет, той никога не би излязъл по цялата Египетска земя, никога не би могъл да спаси живота на хиляди хора със съхраненото жито. Когато братята му искат да платят за житото, той не приема никакви пари, а счита срещата с братята си за небесна отплата. Дори не си приписва заслугите за тайното връщане на парите, а обяснява на братята си, че това е дар от Бог. Когато се разкрива пред тях, Йосиф обяснява Божия план и изразява благодарността си за него и за възложените му задачи.(13) Затова той не упреква братята си за жестокото им поведение. Гледа на него като на възможност, чрез която може да бъде благословия за своето семейство и хиляди други хора.(14) Йосиф никога не се отказва от този възглед. Дори и след смъртта на баща си Яков, той потвърждава пред братята си, че макар и да са действали с лоши намерения, чрез тях Бог му дава възможността да благослови много хора.
Тази гледна точка по никакъв начин не цели да оправдава, да омаловажава или дори да подкрепя злото. Освобождаващо е, когато каним Бог в нашите изпитания и Му даваме възможността да бъде благословия за другите чрез нашата болка. Опитайте. Вземете осъзнато решение. Заслужава си.
(1) Битие 37:17–21.
(2) Битие 37:24.
(3) Битие 37:26.
(4) Битие 39:8–20.
(5) Битие 41:29–30.
(6) Битие 41:49.
(7) Битие 41:54.
(8) Битие 42:2.
(9) Битие 42:25.
(10) Битие 43:23.
(11) Битие 45:4–8.
(12) Битие 50:15–20.
(13) Сравни с Учение и завети 59:21.
(14) Сравни с Моисей 5:11.