Исайя, пророкувайки за мисията на Спасителя Исус Христос, казва: „Пратил ме е да превържа съкрушените сърца, да проглася освобождение на пленниците и отваряне затвора на вързаните; да проглася годината на благоволението Господне и деня на отплатата от нашия Бог; да утеша всички наскърбени“1.
Алма, избягал от свещениците на цар Ной, продължава да проповядва Евангелието на ограничен кръг от хора. Повярвалите отиват с него при водите на Мормон, където мнозина изявяват желанието да бъдат кръстени. След това Алма обяснява същността на това да бъдем ученици на Исус Христос – „да носи(м) един другиму тегобите си, за да може те да са леки (…) да скърби(м) с онези, които скърбят; да, и да утешава(ме) онези, които се нуждаят от утешение“2.
Тези подобни послания и двете изразяват, че нашият земен опит ще представи трудности и болка на всеки от нас и че имаме свещена отговорност да се грижим един за друг в такива ситуации.
Преди много години, нашият четиригодишен син претърпя сериозна злополука далеч от дома. Когато състоянието му се подобри достатъчно, за да бъде преместен в болница близо до нас, под вратата ни беше пъхнато едно писмо от сестра от нашия район, в което беше написано кой и в кои дни ще носи храна, кой ще води децата ни на училище и кой ще ги взима, кой ще ни помага с прането и т.н. Няколко дни след това моята съпруга също беше приета в болницата, за да роди най-малкия ни син. И така, когато тя беше в единия край на болницата, а нашият син в другия край, и имахме още четири деца, за които да се грижим, предвиждането на нашите нужди от страна на тази сестра и помощта ѝ беше наистина изключително оценена през тези шест трудни седмици.
Но какво се случва, когато сме помолени да обичаме и да се грижим за хора, които не познаваме, които се различават от нас, които може да живеят по начин, с който не сме съгласни? Какво се случва с тези, които може да изглежда, че не заслужават нашата помощ? За тези ситуации президент М. Ръсел Балард ни напомня: „Необходимо е да приемаме Божиите чеда със състрадание и да се освобождаваме от всеки предразсъдък, включително расизма, сексизма и национализма“3.
Наскоро прочетох публикация в социалните медии за местен политик в друга част на света, починала млада от рак. Някои хора коментираха с искрено прискърбие, а други, явно несъгласни с политическите ѝ позиции, коментираха с по-малко съчувствие. След това някой написа следното, което ме накара да се замисля: „Ние не съчувстваме на хората заради това, което те представляват. Съчувстваме на хората заради това, което ние представляваме. Ако на вас ви липсва съчувствие, това говори за вашия характер, а не за техния“. Наистина мъдри думи.
В нашия свят изглежда хората все повече се съсредоточават върху себе си, бързо правят преценки, осъждат и бързо гълчат и атакуват хората с различни мнения. И все пак, когато е попитан коя е най-важната заповед, Спасителят отговаря: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум.“ Тази е първа и най-голяма заповед. А втора(та), подобна на нея, е тази: „Да възлюбиш ближния си, както себе си“. Обърнете внимание, че въпреки че я нарича втора заповед, Той казва, че тя е „подобна на (първата)“4. Старейшина Уилям Р. Брадфорд от Седемдесетте веднъж казва: „От всички влияния, които карат хората да избират неправилното, егоизмът несъмнено е най-силното. Там, където има егоизъм, Духът Господен отсъства“5.
За нас, които се стремим да следваме Исус Христос, гледането отвъд нас самите и грижата за нуждаещите се е може би основната черта на характера, която трябва да развиваме, за да бъдем истински ученици. Когато развиваме състрадание, т.е. милосърдие, към всички Божии чеда, независимо кои са те, откъде идват или в какво вярват, нашата увереност пред Бог ще нараства6.
Нека всички ние се стремим да развиваме тези черти на характера и винаги да бъдем пример за благодат, смирение и добрина към всички Божии чеда.
-
Исайя 61:1–2
-
Мосия 18:8–9
-
М. Ръсел Балард, „Трудното пътуване продължава!“, обща конференция, октомври 2017 г.
-
Матей 22:37–39
-
Старейшина Уилям Р. Брадфорд, BYU Speeches, 3 юни 2003 г.
-
Учение и завети 121:45