Понякога умоляваме Господ за конкретен отговор… а той не идва така, както сме очаквали, или сякаш изобщо не идва.
Има моменти, когато небесата сякаш мълчат. И тази тишина може да се превърне в трудност – бреме – особено когато силите ни отслабват.
По време на едно назначение вечерях с прекрасни пълнолетни младежи, подготвящи се да водят ЗУМ, и научих урок, който няма да забравя.
Един млад мъж с музикален талант ми каза, че понякога моли Господ за напътствие и не намира ясен отговор. И така, дори и несигурен, той продължава напред с вяра, опитвайки се да даде най-доброто от себе си. Може да ни е трудно, когато „небесата мълчат“, може да се чувстваме изгубени или да мислим, че Бог не ни чува.
Той продължи, като каза, че един ден разбрал нещо – в музиката паузите не са грешка, те са част от нея. Те придават форма и смисъл на произведенията. Без паузи няма дишане и форма; без тях – няма мелодия. И той почувствал, че в Господната „музика“ някои от моментите на тишина също имат смисъл – те са част от едно по-велико произведение.
Самият Господ учи, че Неговият начин на говорене не винаги е драматичен. От преживяването на Илия научаваме, че Господ не е в силния вятър, нито в земетресението, нито в огъня, а в „тих(ия) и нежен глас“(1). Понякога дори има пауза. И в това пространство Господ може да оформя нещо в нас – смирение, търпение, упование.
Но мълчанието не означава, че сме изоставени.
В Исайя четем: „… няма да те забравя. (…) (Н)а дланите Си съм те врязал“(2). А в Евреите Господ потвърждава: „Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя“(3). Бог не обича хората „по принцип“. Той обича Своите чеда едно по едно и познава подробностите на нашия живот и желанията на душите ни.
Затова в Книгата на Мормон се говори за „нежните милости Господни“(4). Те са малки – но истински – напомняния, които Господ изпраща, за да каже: „Аз съм тук“. Понякога те не идват като незабавно решение, а като подкрепа – потвърждение, светлина, която отново поражда надежда.
Един много специален за мен човек сподели скорошно преживяване. След дълго време на „небесно мълчание“ ѝ станало трудно да се държи здраво за вярата. Една неделя тя не искала да ходи на църква, но избрала да последва вътрешния си глас и да направи една крачка – да присъства, макар вярата ѝ да била „малка“.
И там, в нещо простичко и почти обикновено, Господ я дарил с нежна милост. Наблюдавала как един млад мъж със сериозни трудности раздава причастието, подпомаган от грижата и безусловната любов на своя баща. Нищо грандиозно. Нищо голямо. Но посланието било ясно и лично, сякаш небесата ѝ проговорили на нейния „духовен език“, за да ѝ кажат: „Тук съм. Виждам те. Знам как се чувстваш. Обичам те!“.
Ето най-важното – тези нежни милости не са случайни. Те са прояви на любов, възможни благодарение на Единението на Спасителя Исус Христос.
Понякога говорим за Единението само от гледна точка на прошката и то е свързано с нея по славен начин. Но Единението също така дава сила – сила да устояваме, да се издигаме, да постоянстваме и да се опитваме отново.
Алма ясно учи на това: Спасителят е взел върху Си „болки и оскърбления, и изкушения“, за „да узнае Той според плътта как да подпомага Своя народ“(5). Да подпомага означава да помага сега, в точния момент, по конкретния начин, от който Той знае, че се нуждаем. Господ не винаги премахва бремето веднага, но обещава: „… Аз ще облекча тегобите (ви) (…) за да знаете (…) че Аз (…) посещавам Моя народ в страданията му“(6).
Ако небесата мълчат, а вие очаквате отговор, който не идва с яснота, не се отказвайте. Не бъркайте паузата с отсъствие.
Понякога тишината е част от музиката на Господ. И дори тогава Той продължава да пише милости в подробностите – някои от които са толкова лични, че само сърцата ни ги разбират. Но това не ги прави по-малко реални, прави ги по-свещени.
Защото Спасителят Исус Христос не се ограничава само до говорене. Той подпомага. Той подкрепя. Той остава с нас.
Свидетелствам, че Неговото Единение е реално и достатъчно не само да ни пречиства, но и да ни укрепва, когато не ни е останала сила. Знам, че Небесният Отец не забравя Своите чеда. Знам, че Той е в подробностите. И знам от личен опит, че дори когато небесата сякаш мълчат, Спасителят все още действа – понякога на толкова личен език, който само ние разбираме. В името на Исус Христос, амин.
Бележки под линия
- 3 Царе 19:11–13
- Исайя 49:15–16
- Евреите 13:5
- 1 Нефи 1:20
- Алма 7:11–12
- Мосия 24:14–15