Защо аз все още съм тук

    7 юни 2020

    млада жена на богослужение

    „Господи, при кого да отидем? . . . Ние вярваме и знаем, че Ти си Христос, Син на живия Бог Светият Божий“ (Йоан 6:68–69).

    Наскоро прочетох статия за религията, написана от човек от поколението, известно като „хора на хилядолетието“. При все повече пълнолетни младежи, напускащи църквата и религията, той си задаваше въпроса: „Защо все още съм тук?“. Накара ме да се замисля и оттогава се питам: „Защо все още съм тук?“.

    Тук, където съм религиозна. Тук, където съм християнка. Тук, където съм член на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни.

    Това не е популярен и лесен избор, но ето ме тук. Защо?,

    Защо все още съм тук, когато майките, които срещам в парка, отказват поканите ми да посетят събранията в Църквата и отговарят с подобни думи на: „О не, ние не сме религиозни“? След това положението става малко неудобно. Толкова ли е страшно да искам да споделям вярата си?

    Защо все още съм тук, когато мой дългогодишен приятел, с когото си пишем писма, ме пита за позицията на моята религия относно хомосексуалността? Притеснявам се, че нашите различни виждания ще прекратят приятелството ни.

    Защо все още съм тук, когато известни модели на подражание напуснаха? Изглежда са щастливи. В крак с модата. Не ги притискат строгите стандарти за скромност, хранителни режими или сексуални граници.

    Защо все още съм тук, когато местната християнска книжарница предлага все повече литература, която атакува моите убеждения? В свят, който предлага малка подкрепа за моите религиозни убеждения, не би ли било по-лесно просто да живея със собственото си посвещение?

    Размишлявам от месеци и постепенно Светият Дух отговаря на въпросите ми. Защо съм тук?

     

    Аз съм тук, защото:

    Това е Църквата на Исус Христос, а аз искам да бъда там, където е Той: Неговото име, Неговото послание, Неговата доброта.

    Исайя е написал, че „дори и да изчезнат планините и да се поместят хълмовете“, Неговата благост няма да се оттегли от нас (вж. Исайя 54:10). Имам нужда от тази благост! Защото въпреки че съм грешна и склонна към омаловажаване и осъждане, Той ме заставя да проявявам благост към себе си и към другите.

     

    Аз съм тук, защото:

    Покаянието не е лесно или удобно, а поканата, от която се нуждая най-много. Не намирам тази покана в книги за самопомощ или социалните медии толкова често, колкото я намирам от Бога. Винаги мога да разчитам, че Светият Дух и моите ръководители в Църквата ще ме канят да стана най-добрата своя версия.

     

    Аз съм тук, защото:

    Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни има неплатени църковни ръководители и конгрегация, ръководена от съвет, което означава, че тук съм нужна – всички ние сме! Независимо дали преподавам в Неделното училище, или приемам нова задача, аз съм благодарна за възможностите да прилагам на практика любов към ближния като към себе си (вж. Матей 22:36–40).

     

    Аз съм тук, защото:

    Виждала съм как всеотдайното изучаване на Писанията, успокоява социалната ми тревожност, съпружеска мъка и майчински страх. Не мога да кажа, че Книгата на Мормон или Библията са най-лесните книги, които съм чела, но те са единствените, които никога няма да спра да чета. Повечето от книгите, които съм прочела, са преходни и земни, но Писанията са вечни и небесни. Имам нужда от повече от това в живота си.

     

    Аз съм тук, защото:

    Преживяването на Джозеф Смит ми позволява да задавам сериозни въпроси. Да отговарям на съмненията ми с молитва. Да вярвам във великото видение и божественото начинание.

     

    Аз съм тук, защото:

    Свещеничеството, със заслужена почит, съгражда доброжелателни мъже и жени, мили съпрузи и съпруги, и нежни майки и бащи. Като жена, съпруга и майка не бих могла да бъда по-благодарна. Аз не благославям причастието и не ръководя конгрегацията, но развивам свещенически сили, които отварят небесата за служението на ангелите (вж. Учение и завети 107:20). Вярвам, че именно свещеническата сила поражда най-добрите ми опити да задавам вдъхновени въпроси, да скърбя с тези, които скърбят, и да се застъпвам за благополучието на другите. По молба на пророка, аз се опитвам да „черп(я) свободно от силата на Спасителя, за да помага(м) на (моето) семейство и обичаните от (мен) хора“ (Ръсел М. Нелсън, „Духовни богатства“, Лиахона, ноември 2019 г., с. 77).

     

    Аз съм тук, защото:

    Имаме пророк и дванадесет апостоли. И за разлика от повечето знаменитости или инфлуенсъри в социалните медии, тяхната единствена цел е да повлияят на мен, за да приличам повече на моя Спасител (вж. Деянията на апостолите 10:43). Техните думи вдъхновяват моето ежедневие.

     

    Аз съм тук, защото:

    Семейството ми е тук. Децата ми, родителите ми, братята и сестрите ми, бабите и дядовците ми, и прабабите и прадядовците ми. Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни е моето наследство. Тук се чувствам у дома.

    (Не всеки може да получи вярата на своите родители. Големи аплодисменти за всички вас, поклонници на вярата!)

     

    Аз съм тук, защото:

    Вярата ми в Исус Христос и Неговите пророци е допринесла за добротата в моя живот: моето образование, децата ми, брака ми, любовта ми към ближните. Ако съм постигнала мир в живота си, това е така, защото съм отдадена на Спасителя, Неговото Евангелие и Неговата Църква.

     

    Така че, защо съм тук?

    Отговорът е в Писанията и идва първо от Петър. В Йоан 6 четем, че други ученици напускали вярата и затова Исус попитал Петър: „Да не искате и вие да си отидете?“

    Петър отговорил: „Господи, при кого да отидем? … Ние вярваме и знаем, че Ти си Христос, Син на живия Бог Светият Божий“ (Йоан 6:67–69).

    Казано просто, Аз съм сигурна, че Исус е Христос, Синът на Живия Бог. Вярвам, че тази е Неговата Църква. И се радвам, че съм част от нея.

    Така че, независимо какво решават да вършат моите връстници, „хората на хилядолетието“, от други религии, може да сте сигурни, че мен ще ме виждате на църква.

    И тази седмица, и следващата. И всяка седмица след това.

    Ще остана тук. Тук, където съм с религия. Тук, където съм с Христос. Тук, в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни.