Явно е, че тази пандемия обезсърчава всички по света. Засегнати сме от нея като всички хора по целия свят. Никой от нас не бърза да се върне към обичайното. Никой от нас не желае да постави някого в риск. Но хората ме питат: „Кога пак ще има Семинар?“ или „Кога ще възобновим Института?“. Може да бъдат дадени няколко отговора, които са все сходни, а именно: „Зависи“ – зависи от местните обстоятелства, а в този случай – от местните училища.
Наистина се гордея с младите хора, защото се оказаха много гъвкави. Те разбират ситуацията и се справят с нея. Те извличат най-доброто от нея. Проявяват творчество и определено си мисля, че младите хора по принцип са много гъвкави и наистина са били такива по отношение на ученето от самото начало – от първия им урок в Семинара, та чак до университета.
В идеалния случай те изучават Писанията и имат духовни преживявания през всеки ден от седмицата. И мисля, че предвид света днес, те се нуждаят от това. Интелектуалната страна е великолепна. Тя очевидно е важен елемент от живота ни. Но тя е само част от живота ни.
Една основна част от самите нас, от потребностите ни и от опита ни е духовна по своята същност. Идеята за причина и откровения, физическото и духовното, временното и вечното – тези неща винаги са свързани. Говорим за единните и напълно отдадени мъже и жени и съм благодарен, че Образователната система на Църквата е изградена точно на тази основа.
Много се тревожа, че има хора, особено млади, които са изпълнени с твърде много страхове или са убедени, че няма бъдеще, нито причина да продължат образованието си, да сключат брак или да се развиват в професия, защото всичко ще бъде някак объркано.
Животът винаги е бил малко объркан, но винаги има начин да се справим. И от време на време ще има по някоя пандемия. Но ще се справяме, всичко ще е наред. И поради това ще ставаме по-добри и ще си вземаме поуки.