Получавам стотици писма и много от тях описват сърдечната болка, която е резултат на категориите, в които понякога се поставяме взаимно. Цитирам от писмо, което описва болката от това да бъдеш несемеен в съсредоточена върху семейството Църква:
„На 48 години съм и не съм се омъжвала; много ми е трудно да живея в тази реалност. Трудно ми е да разбера каква е моята цел в живота като несемейна без потомство. Семейството е на централно място в Църквата (както и трябва да бъде), но когато тази благословия не ти е дадена, може да бъде трудно да знаеш къде ти е мястото. Как мога да превъзмогна чувствата на празнота и да усещам цел в живота?“
В други писма се описват различни проблеми, но във всичките авторите им споделят чувството, че са „извън основната група“ членове на Църквата.
Осъзнала съм, че общото между нас, като ученици на Исус Христос, е много по-важно и вдъхновяващо от етикетите, които ни разделят. Църквата на Исус Христос, колкото и да се съсредоточава върху създаването на условията за изграждане на Сион, може да бъде църква без категоризиране – място без -ити, както се казва в Книгата на Мормон (вж. 4 Нефи 1:17).
В следните седем идеи се съдържа моя отговор на писмото на тази сестра. Вашите обстоятелства може да са различни, но ако сте се чувствали категоризирани, надявам се тук да има нещо за вас.
1. Може да получаваме нашите благословии в различна последователност, но ги получаваме
По време на земния живот, хората ни слагат етикети и ни разделят в категории – несемеен, нигериец, завърнал се мисионер, шофьор на Хюндай. Разнообразието е почти забавно – но от вечна перспектива тези категории значат много малко. Президент Далин Х. Оукс, първи съветник в Първото президентство, неотдавна ни учи, че само един етикет има значение: „Всеки от нас е чедо на Бог с потенциалната съдба да има вечен живот. Всичко друго, включително професия, раса, физически черти или придобита почит, е временно или незначително по отношение на вечността“ („Докъде ще доведе това?“, обща конференция, април 2019 г.). Наистина Бог „не гледа на лице“ (Деянията 10:34; вж. също Алма 1:30).
Знанието за тази истина ми помага да разбирам своята вечна цел. Дошла съм на земята с еони опит и талант. Също така съм дошла с определени отговорности, дадени само на мен. Моята макро-мисия е същата като на всеки друг: да придобия опит, да се покайвам и да прощавам, да получа обреди, да служа на другите. Моята микро-мисия обаче е специфична, част от божествен план за мен. Ако спазвам сключените завети по възможно най-добрия начин, настоящият ми живот е част от този план. Искам да уважавам живота, който Господ ми е дал – той не е наложено ми наказание, защото някак си не съм била достатъчно добра.
Получаваме благословии в различна последователност, но тези, които се стремят да бъдат верни, ще получат всички приготвени за тях благословии. Старейшина Джефри Р. Холанд от Кворума на дванадесетте апостоли казва това най-добре: „Някои благословии идват скоро, някои късно, а някои не идват в този живот, но за онези, които приемат Евангелието на Исус Христос, те идват“ („An High Priest of Good Things to Come“, Лиахона, ян. 2000 г., с. 45).
2. Вечното сега
Старейшина Нийл А. Максуел (1926 – 2004) от Кворума на дванадесетте апостоли учи: „Бог живее в едно вечно сега, в което миналото, бъдещето и настоящето са непрестанно пред Него“ („Care for the Life of the Soul“, обща конференция, април 2003 г.). Вярвам, че моите Небесни Родители не ме виждат такава, каквато съм сега, а човека, който ще бъда във вечността. Знанието за това ми помага да погледна цялостно на себе си, а не само в моментното си състояние.
3. Клонът също може да бъде семейство
Тъй като много от нас не живеят в идеално семейство с двама родители, районите и клоновете могат да служат като едно голямо семейство. За децата, които нямат идеална домашна среда, има загрижени възрастни, които могат да бъдат пример за тях. За възрастните, които нямат децата, които желаят, има други деца, които имат нужда от грижи. Клоновете могат да бъдат социално безопасни места, където има хора, които се грижат за нас и ни прощават, като ние правим същото. Клонът като семейство ни дава възможност да общуваме и да се сприятеляваме с хора, които иначе нямаше да можем да разберем.
„Но – казвате вие – моят клон не е такъв“.
Възможно е. Но помислете върху следното: Нямате представа какво влияние самите вие имате върху атмосферата и примера на вашия клон. Това може да е част от вашата мисия.
4. Намиране на място в семейство и в съсредоточена върху семейството Църква
Тъй като и аз съм несемейна, знам какво е усещането. Нямате човек до себе си; събранията може да бъдат доста неловки; партитата може да са мъчителни; роднини смятат, че могат да правят коментари, когато трябва просто да замълчат.
За мен коледната сутрин най-силно показва моето несемейно положение. Силно се изкушавах да позволя на моята „категория“ да бъде извинение да бъда тъжна и никога да не поемам инициатива. Но когато започнах да каня хора у дома за Коледа и да планирам семейни събития, настъпи промяна в моите чувства и в начина, по който моето семейство започна да ме възприема. Промяната ми напомни, че семейството не се състои само в това да бъдеш брачен партньор и родител. Има неща, които като леля мога да правя, и които родителите не могат да правят. Опитвам се да имам това предвид и да ги върша добре. Това да бъдеш добър брат или сестра, дъщеря, внучка и леля не са незначителни роли. Те са свещени. Вие и аз можем да дадем много; и ще ни се търси отговорност.
Да намериш мястото си в съсредоточена върху семейството Църква може да бъде трудно. Но реалността е, че повечето членове на Църквата не живеят в съвършени семейни обстоятелства. Сигурна съм, че няма човек, който да живее в съвършено семейство. Защо тогава наблягаме толкова на семейството? Защото семейството е нашата съдба и ние сме на тази земя, за да усвоим умения да изграждаме силни семейни взаимоотношения, независимо от ситуацията.
5. Чувството на самота, справяне с болката
Собствените ми преживявания понякога са ми носили болка и силно чувство на самота. Лесно е за болката да виним житейските обстоятелства, но осъзнах също, че всеки изпитва болка. Една от сестрите ми е разведена; друга сестра не може да зачене; друга сестра на 38 години стана жертва на рака; децата предизвикват сърдечна болка; случват се ужасни трагедии; брачни партньори си тръгват от Църквата; здравето се влошава. Това представлява земният живот. Най-доброто, което можем да правим, е да се опитваме да си помагаме в болката. Мога в момент на уязвимост да споделя моята реалност; също мога да съчувствам, когато други хора споделят своята. Някак знанието, че всеки от нас носи някакъв товар от болка ме прави „по-малко специална“ и така животът става по-лек. Разбира се, когато болката стане непоносима – понякога става такава – можем да се обръщаме към Небесния Отец и Неговия Син Исус Христос. Те познават този товар. Те са ни обещали почивка и обновление. И ви свидетелствам, че Те могат да помагат.
6. Възможности в нови посоки
Често срещам хора, които не са светии от последните дни и са удивителен пример за почтеност и отдаденост; те жертват за другите и правят най-доброто в своята обич към Бог и ближните си. Явно е, че Господ е с тях. Много хора търсят приятелство и мост към някоя грижовна и морална общност. Ние можем да правим същото. Освен да споделяме нашата вяра и да учим повече за тяхната, има много неща, които можем да правим заедно с цел изграждане на приятелства и подобряване на нашите общности. Нашите съседи, колеги, познати и не съвсем правилно функциониращи семейства всички са част от Божия план за нас. Вие и аз имаме много работа в изграждането на общностите, в които живеем, и със сигурност Господ ще ни води.
7. Емоционална подкрепа
За да съм честна, ще кажа, че животът ми на неомъжена жена продължава напред само защото съм част от една здрава мрежа за емоционална подкрепа. С нея е по-леко и тя ми дава хора, които ми казват истината. Вярвам в молитвата за създаването на приятелства. Небесният Отец знае, че имаме нужда от близки приятели, и ни изпраща такива като дар. Когато си добър приятел, привличаш още приятели.
Но понякога дори добрите приятели не могат напълно да разберат нашата болка и желанията ни. В такива моменти можем да намираме сила най-вече в храма. Ако се чувстваме слаби и безсилни, участието в обреди донася „силата на божествеността“ в живота ни (Учение и завети 84:20), включително емоционално здраве и издържливост.
Сестра Чиеко Оказаки, бивша първа съветничка в общото президентство на Обществото за взаимопомощ, изразява това по следния начин: „Укрепвайте се, като търсите източника на истинската сила – Спасителя. Идвайте при Него. Той ви обича. Той желае да бъдете щастливи и се радва на желанието ви за праведност. Направете Него ваша сила, ваш ежедневен спътник, ваша тояга и подкрепа. Нека Той ви утешава. Няма товар, който да трябва да носим сами“4.
Може би споделих само неща, които вече знаете, но се моля Духът да е имал възможност да ви подскаже, че тези неща са истина. Няма друг на света точно като вас и ако сте достатъчно смели да търсите, вярвам, че ще получите предостатъчно впечатления каква е вашата цел – в степен, която сте смятали за невъзможна.
И най-вече се надявам да осъзнаете, че няма категория, която да ви държи в плен – от значение е единствено, че сте чедо на вечен Бог. Господ ви вижда. Не сте невидими за Него. Той обича усилията, които полагате и които никой друг не може да види. Вие сте безценни и Той ви цени с всичките ваши особености и индивидуални черти. Ако Му поверите живота си, Неговата ръка ще ви води във всяка стъпка по пътя, докато сте щастливи и в хармония с желанията на сърцето ви.
Сестра Юбанк би искала да благодари на пълнолетните младежи в Ню Йорк, щата Ню Йорк, и Такома, щата Вашингтон, за безценния им принос за тази статия.