Аз съм изпълнена с прекалено много тревожни чувства – човек, който лежи буден през нощта, като проиграва отново незначителни неудобни срещи от ежедневието и непрекъснато се тревожи за неща, които „могат“ да се случат. Така че можете да си представите какво представляваха за нервите ми последните седмици на пресконференции, обявяващи извънредни положения, съобщения за затваряне на храмове и отменени църковни събрания, както и хилядите пазаруващи хора под влияние на паниката.
Чувствах се като кукла на конци, контролирана от безпокойство и страх, оставящи ме смачкана в края на всеки ден. Може би и вие сте изпитали нещо подобно. Но въпреки че това е време на несигурност, нещо, в което съм сигурна е, че това е време за уникални възможности и откровение. Ето само няколко примера:
Възможността да бъдем в покой
Аз съм непрекъснато в движение. Не обичам да седя неподвижно. Чувствам се неудобно в тишината. Често се хващам да слушам аудиокниги или да разглеждам социалните медии, за да запълня свободното си време. Но се опитвам да бъда по-внимателна в живота си и съм разбрала, че използвам разсейващите фактори, за да се предпазя от безпокойство и признаване на неприятни чувства. Колкото и да не ми харесва да ги признавам в момента на възникването им, когато не си позволявам да изпитвам типичните за мен чувства и да съм неподвижна, всичко се натрупва вътре в мен до степен, в която трудно мога да почувствам каквото и да било, включително Духът.
Макар че определено има моменти, в които трябва да се изправя и да реагирам на случващото се около мен, да бъда в покой от време на време все още е от съществено значение за емоционалното ми и по-важното, за духовното ми здраве.
Президент М. Ръсел Балард учи: „Всеки има нужда от време за размисъл и съзерцание.
... Често сме толкова заети и светът е толкова шумен, че е трудно да чуем „Млъкнете и знайте, че Аз съм Бог“.
Може би сега ми се предоставя рядката възможност да изпитам покой – да поканя Духа и да науча как Той общува с мен, да разпозная Божията ръката в живота ми, да осъзная колко отворени са небесата за мен – да Го „чуя“ наистина, моят Спасител, Исус Христос, за което президент Ръсел М. Нелсън кани всички нас.
Възможността за повторно свързване
Разсейващите фактори, които предлага света, често може да ме изключат от това, което е най-ценно и важно. Старейшина Дитер Ф. Ухтдорф обобщава някои от най-важните неща, казвайки: „Когато се обърнем към нашия Небесен Отец и потърсим Неговата мъдрост за най-важните неща, ние отново и отново научаваме колко важно е да поддържаме следните четири вида взаимоотношения: с нашия Бог, с нашите семейства, с нашите ближни и с нас самите“.
Знам, че бих могла да се справям по-добре по отношение на тези жизненоважни взаимоотношения в живота ми. И дори когато биваме помолени да сме все по-изолирани физически, ние сме благословени с време да се вглъбим в себе си, да разговаряме с Бога, да прекарваме време с хората, които обичаме и да служим и проповядваме на другите – особено чрез благословията на технологиите.
Храмовете може да са затворени, но работата по семейната история продължава. Църковните събрания може да бъдат отменени, но изучаването и споделянето на Евангелието с другите не е (благодаря за „Следвайте Ме, елате с Мен“). И с целия този ограничен достъп до хора и места, мога по-добре да разбера, че единственият, до Когото винаги имам неограничен достъп, е Небесният Отец. Когато се стремя да се свързвам с Него, винаги мога да чувам Него и Неговия Син Исус Христос. Надявам се, че мога да използвам тази възможност, за да се свързвам отново, да разпознавам благословиите на Евангелието и да поддържам връзка с хората, които са най-важни.
Възможността да облагородим нашата вяра
Преди няколко месеца шофирах нагоре в планина в една много мъглива нощ. Мъглата беше толкова гъста, че в един момент не виждах нищо друго освен бяла стена пред себе си. Кокалчетата на пръстите ми бяха стиснати около волана, а коремът ми изтръпна от нерви. Но вярвах, че ще стигна до върха на планината, ако просто продължа напред.
Изведнъж мъглата се разсея, сякаш изобщо не е съществувала.
Когато погледнах надолу от върха на планината, ясно виждах всичко отдолу. Започнах да мисля за онези „мъгливи“ моменти, пред които животът може да ни изправи. Чувствам, че тази пандемия е един от тези мъгливи моменти. Въпреки че не мога да видя какво предстои, а несигурността от предстоящото и заразната паника може да се усещат като задушаваща бяла мъгла, мога да имам вяра, че Бог вижда всичко, което аз не мога.
Той може да види какво предстои и Той може да преведе всички нас. Всичко, което Той иска от нас, е просто да продължим напред с вяра, следвайки съветите на Неговия пророк и придържайки се към това, което знаем, че е истина.
Знам, че вярата означава да избирам да вървя напред всеки ден, уповавайки се на Господ, че всичко ще е наред, дори когато се страхувам. Това е толкова трудно да се направи, но знам, че може да усъвършенства моето свидетелство по поразителни начини.
Когато почувствам, че не мога да направя нищо повече, мога да избера да се уповавам на Бог. Успокоявам се с думите на Алма към Еламан: „Понеже знам, че всеки, който се уповава на Бога, ще бъде подкрепен в изпитанията си и в грижите си, и в страданията си и ще бъде вдигнат в последния ден“ (Алма 36:3).
Ако се чувствате като мен и в момента вашето безпокойство и страх дърпат всичките конци на вашата кукла, отделете време да бъдете в покой, да се свържете отново и да Го чуете. Надявам се, че ще намерите силата и мира, които носи Евангелието на Исус Христос. Знам, че аз го направих.