Не искам да мисля какво щеше да се случи, ако бях продължил по този път.
Животът ни щеше да бъде много различен.
За да чуете шепота на някого, включително Духа, трябва да сте възможно най-близо.
Така е по-лесно да чувате.
И съм открил, че колкото по-близо съм до Него, толкова по-силно желая да бъда като Него.
И колкото повече се опитвам да стана като Него, толкова по-лесно е за Него да общува с мен.
Всичко зависи от точно тези лични действия на отдаденост и желание да действаме според подтиците на Духа.
Като млад винаги обичах да ходя на църква, винаги.
След като се дипломирах като лекар и започнах стажа си, бях много зает.
Тогава осъзнах как се отдалечавах от нещата, които винаги ми бяха давали мир и ме бяха доближавали до Духа.
Много добре помня как една неделя, през първата година от стажа ми, ако бях побързал, можехме с Рут и Ашли да отидем на църква.
Но реших да остана. Идеята беше те да отидат, а аз да се прибера, да легна и да се наспя.
Точно това и направих.
Когато се прибрах и легнах, толкова исках да спя, че не можех, защото осъзнах, че свидетелството и отдадеността, които винаги са били част от мен – винаги съм обичал да ходя на църква – вече ги нямаше.
Отдадеността я нямаше.
Помня как станах от дивана и коленичих, как се помолих за прошка и обещах да върша определени неща.
Всичко зависи от точно тези лични действия на отдаденост – да се молим всеки ден и винаги да четем от Писанията.
На следващия ден взех Книгата на Мормон в болницата, за да мога да чета Писанията всеки ден, независимо от всичко.
Направих списък с неща, които да върша, в това число да се моля поне два пъти на ден, като се погрижих да посещавам събранията при всяка възможност.
И така само след две седмици тази отдаденост и топлината на свидетелството се завърнаха.
Не искам да мисля какво щеше да се случи, ако бях продължил по този път, ако бях заспал, доволен, че не съм на Църква.
Животът ни щеше да бъде много различен.