Сърцата ни трябва винаги да са изпълнени с молитва.
Но има нещо специално в изричането на думите
и по-точно - изричането им на глас.
Има много уроци, които можем да научим от случилото се в Свещената горичка.
От особено значение е противопоставянето, с което се сблъсква Джозеф, преди великия момент на появата на Отца и Сина.
Джозеф разказва, че е напрегнал всичките си сили. Дал е всичко от себе си.
Това е много добър урок за всички нас относно силната молитва, неотложната, изпълнената с решителност молитва.
Да се пребориш. Независимо дали говорим за противопоставянето на противника, за ежедневните грижи или за разконцентрирания ни ум.
Един от уроците, които аз научавам от това, е напомнянето, че аз лично трябва да изричам думите.
Молитвата е изразяване на сърцето.
Не само можем, но и трябва да се молим на ум, и сърцата ни винаги трябва да са изпълнени с молитва.
Но има нещо специално в изричането на думите
и по-точно − изричането им на глас.
И така, това ми напомня да не претупвам нещата, докато се моля.
Трябва да намерим време и то подходящо време, най-удобното време, когато можем да изричаме думите.
Да коленичим, ако е възможно, да говорим на глас.
И наистина да общуваме.
Човек, който отлага вечерната си молитва до 23:30, е изтощен; денят вече е взел своето си.
Резултатът е молитва набързо преди да се стоварим в леглото.
Бих казал, нека изтеглим молитвата напред във времето, когато сме бодри и внимателни, когато можем да мислим за нея, за да бъде тя въздействаща.
Това трябва да е изразяване от първостепенно значение.
Мисля, че ако просто организираме живота си малко по-добре, това ще доведе до такова общуване на глас с Господ.