Отне ми време да разбера как да Го чувам. Спомням си първия път, когато споделих свидетелството си, бях на дванадесет години и бях в Минесота. Беше един от тези райони, в които си седиш на мястото и ти носят микрофона. Сърцето ми се разтуптя и знаех, че трябва да стана. Беше ме страх, но не можех да си седя. Това беше първият път, когато станах и изчаках да ми подадат микрофона; коленете ми трепереха. Споделих, измънках съвсем простичко свидетелство.
Обаче усещах топлина, чувствах се добре, знаех, че Небесният Отец ме обича, за това, че правя това. И това вероятно беше един от първите пъти, когато осъзнах, че един от начините, по които чувствам Духа и чувам гласа Му, е онова топло уверение, че върша правилното.