За момент се възцари тишина, всички размишлявахме за това, което Господ ни бе казал чрез Духа Си, чрез гласа Си, в моето сърце и в сърцата на мисионерите.
Помня един случай от когато бях президент на мисия. Бях подготвил реч за мисионерите за зонова конференция. Струваше ми се, че е много добра реч, поне аз така чувствах.
Събудих се сутринта, в деня на конференцията, с ясното чувство, че трябва да прегледам всичко, което бях подготвил.
Докато преглеждах, започнах да чувствам съмнение, усещах, че не това трябваше да кажа.
В този миг аз чух Господния глас по един топъл, но силен начин, да ми казва, че подготвеното от мен не бе точно това, което Той иска и че е готов да ми помогне да ръководя по Неговия начин.
Коленичих и се помолих, а после Господ ме насочи към раздел 33 на Учение и завети, което е откровение, дадено на пророка Джозеф Смит, когато Господ, чрез пророка, призовава двама млади души да проповядват Евангелието и им дава конкретни указания как да правят това.
Точно това бе нещото, от което се нуждаеха мисионерите в нашата мисия.
След като произнесох речта пред мисионерите и ги учих въз основа на Писанията, аз почувствах, че Самият Спасител бе говорил на мисионерите, а те бяха съсредоточени и готови, желаещи да приемат насоките, които получиха на това събрание. За момент се възцари тишина, всички размишлявахме за това, което Господ ни бе казал чрез Духа Си, чрез гласа Си, в моето сърце и в сърцата на мисионерите.
#НегоСлушай