Искрените, съкровени лични молитви в онези тихи моменти отварят вратите за откровения от нашия Небесен Отец. Чуваме Неговия глас. Той ни говори.
Открил съм от опит, че когато мой близък или приятел ми посочва неща, които трябва да променя, дори и да е прав, естественият човек в мен понякога взема превес и казва: „Не виждаш нещата от моята гледна точка“ или „Кой си ти да ме съдиш?“. Или дори: „Може би трябва да гледаш себе си“.
Въпреки това, когато коленича смирено пред моя Небесен Отец и питам с дълбока искреност: „Какво трябва да променя? За какво трябва да се покая? Какво ми липсва?“, ме изпълва чувство на спокойствие. Така в подходящия момент чувам гласа Му. И, Неговите истини, Неговите вечни истини докосват сърцето ми. Искрените, съкровени лични молитви в онези тихи моменти отварят вратите за откровения от нашия Небесен Отец. Чуваме Неговия глас. Той ни говори.
Когато се опитвам да се вслушвам в тихите впечатления от Духа и обещавам на моя Небесен Отец, че ще обръщам повече внимание на това, което мога да подобря, сякаш способността ми да Го чувам се увеличава. Истинската промяна рядко се случва изведнъж. Знам го, при мен е така. Но с времето ние израстваме. Когато се вслушваме в гласа Му и действаме според духовните напътствия, Той излива върху нас Своя Дух и одобрение. Нищо не е по-добро от това да усещаме Неговото одобрение и Дух. Светият Дух ни потвърждава, че нашият Небесен Отец ни обича. И знам, че в моя случай, Той ме уверява, че дори тези малки стъпки напред ми помагат да се доближавам до Него.