Майка ми беше изключителен човек и мъдра жена. Нейното одобрение беше за мен сякаш получавам одобрение от Господ, наистина.
В моя живот майка ми никога не е казвала нещо, което да не съм приемал насериозно. Винаги съм усещал, че тя знаеше какво е правилно.
Струваше ми се, че тя бдеше над мен по същия начин, по който чувствам, че Спасителят бди над нас.
И така, ако тя изглеждаше дори леко разочарована… Спомням си, че веднъж имах към десет цента и бях решил да отида на кино. Никога не бях ходил на кино, а билетът струваше десет цента по онова време. Казах на майка ми: „Ще отида да гледам този филм, какво мислиш?“. Тя отговори: „Е, щом искаш…“. Помислих си: „Жалко, няма да мога да отида“, защото усетих неодобрението в нейния тон… и до ден днешен се питам какво ли имаше в онзи филм, което я накара да ми намекне: „Не, не отивай“. Тя беше такава.
Майка ми беше изключителен човек и мъдра жена. Нейното одобрение беше за мен сякаш получавам одобрение от Господ, наистина.
Има такива хора, като майка ми и съпругата ми. Хора, които сякаш контактуват с небесата, така че щом се допитате до тях за нещо, техният отговор е като отговор от Бог.