Хуманитарна дейност = Служение = Любов

    Шарън Юбанк

    сестра Шарън Юбанк

    Тревожните времена могат да създават и възможности. Сега, когато светът се бори с коронавируса и животът и графиците на мнозина са силно нарушени, е време да усъвършенстваме щедростта и нежното си отношение един към друг. Спокойно мога да призная, че професионалната ми работа като президент на Благотворителната организация на светиите от последните дни е може би най-добрата работа на планетата. Представляването на Светиите от последните дни в техните колективни хуманитарни усилия е голяма привилегия и радост за мен. Много хора се свързват с мен, с интерес за кариера в хуманитарните дейности. Почти винаги тези хора са силно мотивирани да помагат на бедните и от млада възраст са привлечени към хуманитарната служба. Те са готови да посветят цялата си кариера на хора в нужда и да им помагат да намират средствата, за подобряване на живота и средата им. Обичам техните сърца. Подобно на Енох, техните са „широки, колкото е вечността“. Има нещо в хуманитарната служба, което пленява въображението. Поне моето.

     

    Повече от 20 години съм свидетел на щедри проявления на любов и служба към чедата на Небесния Отец, които са изпаднали в трудна ситуация. Когато говоря с хора, които търсят работа в хуманитарната област, понякога питам следното: „Разкажи ми за човека, на когото служиш“. Този въпрос често се посреща с изненада. Но ако приемате присърце стремежа да промените нечий живот – наистина да промените света – служенето е най-основният вид хуманитарна работа. Има курсове в колежа, които преподават принципи за развитие и планиране в случай на бедствие, но според моя опит теорията не е от толкова голямо значение, колкото способността да усетя изказаните и неизказаните нужди на човек, седнал срещу мен.

     

    Самият Исус отправя най-доброто послание на хуманитарна мисия, записано някога, когато казва: „Да се обичате един друг, както Аз ви възлюбих“ (Йоан 15:12). Толкова лесно за разбиране – толкова много варианти да го приложим на практика. Ако искате да бъдете добър хуманитарен работник, бъдете добър свещенослужител; това е същата работа.

     

    Отворена врата на хладилник

    В раздел 88 на Учение и завети сме насърчавани да търсим знания чрез изучаване, а също и чрез вяра. Някои нужди могат да бъдат разкрити в разговор или при наблюдение отблизо. Други нужди се разкриват само от Духа. Една моя приятелка, на име Джули, наскоро служеше като президентка на Обществото за взаимопомощ в един район. Съквартирантката ѝ казва, че веднъж влязла в кухнята им и видяла вратата на хладилника отворена, но нямало следа от Джули. Съквартирантката ѝ била права, като си помислила, че Джули е получила спешен подтик да отиде да посети някого в района. Без колебание – без дори да затваря вратата на хладилника – Джули отишла веднага в дома на тази сестра и ѝ предложила утеха в момент на дълбока загуба. Но как е разбрала? Джули казала, че това е просто мисъл, която изниква в съзнанието ѝ, и тя се е научила да ѝ обръща внимание. Тя каза, че не винаги е била толкова чувствителна към духовните подтици, но това било умение, което се научила да развива във времето. Президентката Джули Б. Бек казва следното: „Способността да бъдеш достоен за лично откровение, да го получиш и да действаш според него е единственото най-важно умение, което може да бъде придобито в този живот“. Работих с Джули Бек, когато тя беше обща президентка на Обществото за взаимопомощ през 2010 г. Тя ми каза, че някой друг споделил, че откровението може да е важна дарба, а не умение, но тя беше непреклонна. Уменията могат да бъдат придобити и подобрени, дори ако не сме особено надарени. Това изречение ме насърчава. С времето мога да стана по-добра в разпознаването на духовната същност на идея, която се появява в ума или сърцето ми.

     

    Но как да разбера дали това съм аз или Духът?

    Задавах си този въпрос постоянно. В Мороний 7:13 се казва: „Но ето, това, което идва от Бога, подканва и подбужда да се върши добро непрестанно; ето защо, всичко, което подканва и подбужда да се върши добро, да се обича Бога и да Му се служи, е вдъхновено от Бога“. Ако мисълта, която ме подканва да направя нещо добро или да изразява любовта ми към Бога, е добра, то това е вдъхновена мисъл, независимо откъде е дошла.

     

    Бъдете колкото е възможно по-великодушни

    Обаче служенето е повече от това просто да бъдеш мил. То се простира отвъд занасянето на бисквитки или изпращане на съобщение – въпреки че понякога и те са добре дошли.

    В основата си служенето е нежност; способност да видиш някого в най-добрата му светлина и готовност да му помогнеш с всичко, което иска или от което има нужда, за да се чувства по-добре. Вярвам, че тази нежност е начинът, по който Небесният Отец и Исус Христос гледат на нас с всичките ни тленни слабости. Те искат да ни помагат да бъдем най-доброто си „аз“, а служенето помага и на двете страни. То помага на човека, който служи, и на този, на когото се служи.

     

    Наскоро прочетох статия във вестник за затворнически хоспис, където затворници от много различни затвори и изправителни институции биват изпращани, когато наближи смъртта им. Други затворници се грижат за тях през последните месеци и седмици от живота им. Трудна работа. Те се опитват да правят всичко възможно, за да облекчат пациентите, докато те напускат земния си живот. Често пациентите са сурови и крещят на тези, които полагат грижи за тях, но работата е променила живота на затворниците болногледачи. Много от тях изпитват съпричастност и се поставят на мястото на друг за първи път в живота си. Тяхната благост и състрадание сякаш се увеличават. Служенето облагородява характерите ни, докато донася добро за другите.

     

    Хората може да имат физически, духовни или емоционални нужди или комбинация от тях. Надявам се, че като се опитваме да откликваме на тези нужди, ние успяваме:

    • Да ръководим със състрадание.
    • Да се въздържаме от осъждане.
    • Да пазим информацията конфиденциална.
    • Да проявяваме любов към другите, дори ако животът им е различен от нашия.
    • Нека бъдем колкото е възможно по-великодушни един към друг.

    Моля се Той да изпрати нас

    В свят, пълен с болка и трудности, е лесно да се отдадеш на идеята, че нещата не зависят от един човек или че другите хора знаят повече и могат да помогнат по-добре, отколкото ние. Това просто не е вярно. Нещата, които оказват най-голямо влияние в живота на един човек, често са скромни действия.

     

    Например една приятелка ми каза, че е била обезкуражена в колежа. Домашните изисквали безспирен труд, изучаваните учебни предмети изобщо не били тези, които представлявали интерес за нея, а оказваният натиск за получаване на добри оценки причинявал голям стрес. Когато достигнала до точката на пречупване, един професор написал любезен коментар в долната част на есе, което тя била предала. Простите му думи били: „Това е добра работа. Обмисляли ли сте да учите право?“. Тези 10 кратки думи променили целия ѝ студентски живот. Почувствала се забелязана и оценена.

    Никога не можем да предвидим как нашето насърчение може да промени нечий живот.

     

    Когато посетители отиват в Хуманитарния център в Солт Лейк Сити, те гледат кратък филм, който показва различни хуманитарни мисии на Църквата по целия свят. Той е озвучен от старейшина Джефри Р. Холанд и има една определена част, която чакам с нетърпение всеки път, когато го гледам. Тя винаги успява да ме разтресе. Той казва: „Според мен повечето пъти Господ отговаря на нашите молитви, изпращайки други хора. Е, моля се Той да изпрати нас. Моля се ние да бъдем отговорът на молитвите на други хора“.

     

    Докато се справяме с вируси, бедствия и лични проблеми – служението е начинът, по който Господ ни изпраща един на друг. Така можем да се превръщаме в отговора на молитвите на други хора. Това е откровение. То насърчава другите. То ще облагороди щедростта и нежността ни. То е част от събирането на Израил. Каня ви да се присъедините към мен в най-голямата хуманитарна кауза на земята.

     


     

    Шарън Юбанк е първа съветничка в Общото президентство на Обществото за взаимопомощ и президентка на Благотворителната организация на светиите от последните дни, хуманитарната организация на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Тя обича история, домашен пай и кръстословици. Вижте още мисли от сестра Юбанк в официалната ѝ страница във Facebook.