Никога не бих си приписала Неговата нежна, съвършена любов. Но съм толкова благодарна, че Той ми позволява да съм част от пъзела.
Винаги съм знаела, че Го чувам чрез мисли в ума ми. Чувам Го също и чрез чувства в сърцето ми – впечатления, емоции – но съм забелязала, че чувам имена.
Дори вчера имах преживяване, при което чух име. Една скъпа сестра ми беше написала писмо, в което ми разказваше за своята любима учителка от Неделното училище за деца, защо ѝ е любима, защо я обича толкова много и какво влияние е имала в живота ѝ. Тя каза: „Сестра Джоунс, не знам защо ви пиша това, но чувствам, че още някой трябва да знае колко прекрасна е тази жена и че сега тя има рак в четвърти стадий“.
Помислих си: „Искам да ѝ се обадя. Искам да видя дали ще мога да поговоря с нея“.
И си казах: „Добре“. Подготвях се за едно събрание и си помислих: „Ще се обадя след събранията“.
Не бяха минали много събрания, когато чух името ѝ, както и: „Обади се сега“. Затова си взех телефона, отидох в офиса и се обадих. Съпругът ѝ вдигна, той се грижи денонощно за нея. Помага ѝ.
Той каза: „Ще видя дали съпругата ми е будна“. Отиде и тя беше, така че можах да ѝ прочета писмото. Това беше едно много емоционално, вълнуващо и наистина специално преживяване и за двете ни.
И докато размишлявах над него, осъзнах, че в началото тази скъпа сестра в друг щат бе чула Неговия глас. След това тя ми даде възможност и аз да Го чуя, а после докато с това семейство говорехме по телефона, можахме да Го чуем заедно.
Никога не бих си приписала Неговата нежна, съвършена любов. Но съм толкова благодарна, че Той ми позволява да съм част от пъзела.
Всичко е от Него, но Той ни позволява да участваме. Междувременно сме въздигани, поучавани, вдъхновявани, обичани, а това събужда желание да правим все повече и повече.