Да се развиват и усъвършенстват добри духовни навици не става лесно, нито от само себе си при повечето хора. Пътят на духовното развитие обикновено е неравен и труден.
Когато се подготвях да отслужа пълновременна мисия, отидох при моя президент на клон и го попитах какво трябва да правя, за да служа с чест. Той ми даде списък, включващ изучаване на Писанията, духовна и физическа подготовка, и дори готварски умения. Когато с радост започнах да се подготвям да стана „велик мисионер“, забелязах, че има по-лесни, по-трудни и много трудни неща за вършене. Обаче, давах всичко от себе си да отговоря на Господните очаквания към мен, независимо от трудностите ми по онова време.
Подготовката не беше лесна, но доведе до реални благословии, на които все още се радвам. Макар и трудно на моменти, следвах напътствията на моите ръководители. Техните инструкции ми помогнаха да се превърна в мисионера, който Господ очакваше, а с течение на времето те станаха част от моя живот и духовната ми същност.
По подобен начин, когато се стремим да постигнем значими резултати и да се усъвършенстваме в дадена област, понякога не е лесно да следваме указания, да се придържаме към строги правила или просто да останем съсредоточени. Например, ако искаме да поддържаме физическото си тяло здраво и силно, трябва често да спортуваме и редовно да приемаме храна и вода. Ако не го правим, това ще доведе до слабост или болест, а ако не внимаваме, дори до смърт.
Същите принципи важат и за духовното ни тяло, което трябва да се подхранва постоянно, за да бъде здраво и енергично. Духовният режим трябва да включва добри навици, които ще подхранват духа ни, но също е нужно да избягваме навици, които ще му вредят.
Духовният режим трябва да включва редовни духовни упражнения, като ежедневна молитва и изучаване на Писанията, извършване на служба, а също и ежеседмично духовно подхранване чрез вземане от причастието, посещаване на църковните събрания и ежемесечен пост. Редовно подновяваме храмовата си препоръка, за да сме сигурни, че всички духовни елементи са налице и в баланс, което гарантира правилното подхранване на духовното ни тяло. Понякога ще е необходимо да постим и да се молим за помощ, за да осигурим на духа си допълнителна сила и енергия, за да можем да се справяме с определени трудности.
Спомняйки си моя мисионерски опит и колко трудна беше подготовката ми, но в същото време и колко радостна бе тя, се сещам за синовете на Мосия, които разбират, че е важно да подхранват изобилно духа си с допълнителна енергия, добивана чрез духовни навици.
„ (…) Те бяха мъже с правилно разбиране и изследваха усърдно светите писания, за да имат познание за словото Божие. Но това не е всичко; те се бяха отдавали на много молитви и пост; ето защо, притежаваха духа на пророчеството и духа на откровението, и когато поучаваха, те поучаваха със сила и власт от Бога“[1]
Нужни са също ежедневни духовни упражнения, за да подхранваме свидетелството си и да чувстваме сигурност вместо съмнение, защото сегашното ни свидетелство ще отслабне, ако не го поддържаме. Точно както упражняването на физическите мускули увеличава силата и големината им, за изграждането на силно и трайно свидетелство се нуждаем от постоянни, ежедневни духовни навици.
Склонността на естествения човек е винаги да изисква повече от Господ, а по-малко от себе си. Като усъвършенстваме духовните си навици и изпитваме дълбока промяна в сърцето, подхранвайки често духа си, редовно и правилно, тези духовни навици се превръщат в неразделна част от нас и започваме да изискваме все повече от себе си, а все по-малко от Господ.
Нека работим усърдно, за да подготвяме, обучаваме и подхранваме духа си, точно както правим с тялото си, като развиваме добри духовни навици и избягваме разрушителните навици на света. Може отначало да е болезнено и трудно, но със сигурност си заслужава, докато се радваме на благословиите от този духовен процес на израстване и благосъстояние.