Идеи за урок за по-големи деца
Тема: Таланти и дарове
Химн: „Защото тъй си щедър, Господи“ (Химни, № 137)
Дейност
Преди урока кажете на всеки от членовете на семейството си да донесе част от любимия си плод за семейната домашна вечер. Уверете се, че ще подготвят различни плодове.
В началото на урока покажете бебешка снимка на всеки от родителите. Обсъдете дали тези бебета са имали таланти и дарове. Помолете всеки родител да покаже талант или дар, над развиването на който е работил и да разкаже колко време и усилия са били необходими. Покажете бебешки снимки на всяко дете от семейството и задайте следните въпроси:
⦁ Какви таланти и дарове сте имали като бебета?
⦁ Какви таланти сте показали като малки?
⦁ Какви таланти и дарове сте развили от тогава?
⦁ Какви таланти и дарове бихте желали да развиете през тази година? А през следващите десет години?
Обсъдете конкретните стъпки, които всеки човек може да прави, за да развива своите таланти и дарове.
Поканете децата да прочетат и обсъдят дадената по-долу история за това как да развиваме нови умения. Обяснете, че разказът е въз основата на истинска история (вж. Лиахона, септември 2008 г., „President Grant’s Example“, от Хайди Розел). Можете да разпечатате и да дадете на всяко дете илюстрацията към тази история, след като я прочетете.
„Ученици, моля подайте листите си напред“. Хайди се протегна назад, за да вземе листа на Моли. Хареса ѝ да види красивия почерк на Моли, преди да предаде листа напред. Изглеждаше сякаш буквите бяха нанизани една след друга. Хайди погледна своя лист и се притесни, че някой ще види грозния ѝ почерк. Тя сложи листа си под този на Моли и ги подаде напред.
„Мамо, ще ми напишеш ли домашното?“ – попита Хайди, докато влизаше. Майка ѝ също имаше красив почерк. Може би, ако майка ѝ напишеше домашното, Хайди нямаше да се притеснява толкова.
„Защо искаш аз да ти пиша домашното? Ръцете ти счупени ли са“ – пошегува се майка ѝ.
Хайди каза на майка си за красивия почерк на Моли. „Ще ми се миналата година да се бях упражнявала повече да пиша по-красиво“. Хайди седна на масата и скри лицето си с ръце.
Майка ѝ каза: „Хайди, знаеш ли какво, ако се стараеш достатъчно, почеркът ти може да бъде толкова хубав, колкото и на другите. Просто трябва да го решиш“.
Хайди не беше толкова сигурна. Тя си представи почерка на Моли и си помисли, че няма начин да пише като нея.
„Спомняш ли си пророка Хибър Дж. Грант?“ – попита майка ѝ.
Хайди погледна нагоре. „Да. Учихме за него в Неделното училище за деца“.
„Когато бил млад, той пишел грозно. Той наистина искал да пише по-добре и затова се упражнявал и упражнявал, докато почеркът му станал толкова добър, че получил награда за краснопис“.
Хайди беше удивена! Тя се възхищаваше на пророците, но никога не беше осъзнавала, че когато са били млади, те са имали подобни на нейните проблеми. Тя реши, че ако Хибър Дж. Грант е могъл да направи нещо, за да пише по-добре, значи и тя може.
На следващия ден в училище Хайди се стараеше да пише красиво. В началото беше трудно. Трябваше да остане до късно, за да приключи задачите си, но историята за президент Хибър Дж. Грант я беше мотивирала.
Изминаха седмици, преди Хайди да започне да забелязва подобрение. Все още ѝ отнемаше много време да приключва задачите си, но почеркът ѝ ставаше по-хубав.
Един ден Моли забеляза. „Хайди, имаш много красив почерк“ – каза тя.
„Благодаря“. Хайди се изчерви. Тя не можеше да скрие усмивката си.
Същата вечер Хайди остави бележка на хладилника за майка си. Беше написана с красив почерк: