Да помним Господния ден

Идеи за урок за по-големи деца

Тема: Да помним Господния ден

Песен: „Събота“ (Сборник детски песни, с. 105)

Дейност

Започнете урока със следната демонстрация.

Обяснете, че ще приготвите десерти със сладолед, но се нуждаете от помощта на всички. Поставете всички продукти на масата и поканете всички да се съберат около нея. В допълнение към стандартните сиропи за сладолед включете и няколко неща, които обикновено не се сервират със сладолед като кетчуп и майонеза, кисели краставички, крутони, сол, пипер и т.н.

Кажете, че вие ще приготвите първата порция. Сложете всички обичайни вкусни сиропи и след това попитайте дали някой би желал да яде от сладоледа. След като имате доброволци, кажете: „Почакайте малко, забравих няколко неща“. Сега добавете всички неща, които не се сервират със сладолед. Отново попитайте кой иска да опита от десерта.

След като никой не изяви желание, попитайте нещо подобно на: „Не харесвате ли кетчуп? Знам, че винаги ядете хот дог с кетчуп“ и „Обичате сандвичи с майонеза. Защо не искате малко със сладоледа?“

Обяснете, че въпреки че някои храни са вкусни, не се комбинират добре със сладолед. След това обяснете, че по подобен начин някои дейности, които са добри за правене през повечето дни, не са подходящи за неделя – специалният ден, който освещаваме.

Помолете близките си да прочетат Изход 20:8. След това попитайте:

⦁ Какво означава да освещаваме Господния ден? 

Помолете всички да споделят по едно нещо, което обичат да правят през седмицата, но не правят в неделя. След това помолете всички да споделят нещо, което правят в Господния ден, за да го освещават. След като всички членове на семейството са споделили по какъв начин освещават Господния ден, им позволете да се насладят на сладоледа заедно. Оставете всеки да избере какво да прибави към него.

Можете да продължите обсъждането, като зададете следния въпрос:

⦁ Какво харесвате най-много и най-малко във връзка с Господния ден?

Направете списък с отговорите им на дъска или лист хартия.

Прочетете на глас следните думи на старейшина Ръсел М. Нелсън: „Какво има предвид Спасителят, когато казва, че „съботата е направена за човека, а не човекът за съботата“? Мисля, че Той иска да разберем, че Господният ден е дар за нас, даващ ни истинска отмора от напрежението на ежедневието и възможност за духовно и физическо обновяване“ (Ръсел М. Нелсън, „Господният ден е наслада“, обща конференция, април 2015 г.).

Попитайте:

⦁ Ако Господният ден е дар от Бог за нас, какво е необходимо, за да го приемете като подарък?

⦁ Какво трябва да се случи, за да се радваме на такова чувство в сърцата и домовете си? 

След като членовете на семейството ви са споделили своите идеи, направете план на лист хартия. Оставете децата да имат водеща роля при съставянето на плана на семейството ви за Господния ден и се съсредоточете върху това какво можете да направите в дома си, за да може този ден да е по-добър за тях.

Ако се нуждаете от помощ с идеите за дейности, близките ви могат да обмислят следните въпроси:

⦁ Тази дейност въздига ли семейството ви или някой друг?

⦁ Това укрепва ли семейните взаимоотношения?

⦁ Това помага ли ни да оставим назад светските стремежи и удоволствия, за да се съсредоточим над духовни въпроси?

⦁ Това прави ли Господния ден специален, различен и отличаващ се от другите?

⦁ Това съживява ли ни духовно, за да можем да се справим с всичко през седмицата?

Преди края на семейната домашна вечер си поставете цел във връзка с поне едно нещо, което семейството ви може да прави по различен начин следващата неделя, за да бъде Господният ден по-хубав за децата ви. 

Завършете, като отново напомните на всички, че точно както е необходимо да изберем правилните продукти, които да добавим към сладоледа, за да е вкусен, е необходимо да избираме подходящи дейности в Господния ден, за да го освещаваме.

Допълнително предложение:

Като пример за вземане на правилни решения по отношение на начина, по който прекарваме времето си в Господния ден, предложете на членовете на семейството си да прочетат и обсъдят следната история, разказана от Лари Й. Уилсън от Седемдесетте:

„Дъщеря ни Мери, докато растеше, бе звезда в отбор по футбол. Един ден отборът им стигна до шампионските квалификации и, както се досещате, трябваше да играят в неделя. Като тийнейджърка Мери бе учена, че Господният ден е ден за почивка и духовно възстановяване, не за развлечение. Но въпреки това чувстваше натиск от треньора и съотборничките си, както и желание да не „предаде“ отбора си.

Тя ни попита какво следва да прави. Съпругата ми и аз лесно можехме да решим вместо нея. Обаче след молитва ние решихме, че в този случай дъщеря ни бе готова да поеме духовна отговорност за собственото си решение. Четохме заедно някои стихове от Писанията и после насърчихме Мери да се моли и да помисли.

След няколко дни тя обяви решението си. Тя щеше да играе в неделя. Сега, какво можехме да направим? След още обмисляне и потвърждение от Духа постъпихме, както бяхме обещали и ѝ позволихме да упражни избора си да играе. След като играта свърши, Мери бавно отиде при своята очакваща я майка. „О, мамо – каза тя – чувствам се ужасно. Никога не искам да се чувствам така отново. Никога няма да играя отново в Господния ден“. И тя така и стори“ (Лари Й. Уилсън, „Единствено върху принципите на праведността“, обща конференция, април 2012 г.).

Почерпка: Сладолед с различни видове сироп