Визията на област Северна Европа се състои в отправянето на покани към всички да поставят Спасителя и светите обреди в центъра на живота си, както и да живеят с радост според Евангелието на Исус Христос.
Един септемврийски ден моята съпруга, президентът на храма Хелзинки Финландия, матроната и аз пътувахме до Рига, Латвия, за съвместна конференция в Балтийската мисия, ръководена от президент Кристоферсън. Взехме си такси от летището до центъра на града. Шофьорът ни, когото ще нарека Марек, увеличи музиката доста силно. Аз го попитах тихичко относно града. Той намали радиото и започнахме да си говорим. Марек попита: „Защо сте в Рига?“.
Казах му, че ще имам реч в неделя по време на събрание в Църквата, на което и един от живите апостоли в наши дни, президент Кристоферсън, също ще говори. Дадох му адреса на сградата за събрания, а Марек го въведе в картата на своя телефон. След това го поканих да се присъедини към нас в неделя. Той учтиво отказа, обяснявайки, че трябваше да си коси тревата. Аз предложих да дойде на църква в неделя, като обещах да изпратя двама млади мисионери, които да му окосят тревата в събота. Той все пак отказа и заяви, че не позволява на другите да му служат. Попитах го за религиозните му вярвания и научих, че има семейство – съпруга и две деца и че те вярват в Бог и в Христос и се опитват да водят добър живот, но че не ходят на църква често. Отбелязах, че нашата църква е за цялото семейство и го поканих да доведе в неделя всички от неговото семейство. Той все още се колебаеше да обещае каквото и да било, но каза, че ще си помисли. Дадох му своята визитка с телефонния ми номер, имейл адрес и уебсайта на Църквата. Отправих покана и му казах, че уважавам неговата свободна воля.
В неделя, преди да започне събранието, аз се огледах за моя нов приятел, но не го видях никъде. Изнесох речта си и се съсредоточих върху речите на останалите. По време на междинния химн забелязах Марек измежду присъстващите. Помахах с ръка, за да го поздравя, и той ми отвърна със същия жест. След събранието се видяхме. Бях получил позволение от президент Кристоферсън да го запозная с Марек. В следващия момент старейшина Айдукатис и президент Кристоферсън дадоха на Марек екземпляр от Книгата на Мормон на латвийски език и той чу свидетелство от апостола за нейната истинност. Президентът на мисия представи местните мисионери, които споделиха информацията си за контакт с Марек и изразиха желание по-късно да поговорят с него повече. Беше отправена покана и след това ние всички се разотидохме.
Какво научаваме от това? Обичайте хората, споделяйте своите преживявания и с радост ги канете да се приближават все повече до Спасителя. Рядко имаме възможността да каним хора да се запознаят с апостол, но можем да се възползваме от всяка възможност по пътя ни за църква – когато някой ни попита къде отиваме – като с радост им споделяме накъде сме се запътили и като каним приятелите си да се присъединят към нас.
Спасителят отправя лична покана към Петър и Андрей: „Елате след Мен и Аз ще ви направя ловци на човеци“1. Три години по-късно той им казва: „Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяко създание“2. Същата тази покана важи все още.
Господ учи в наши дни: „Отворете устата си и тя ще бъде изпълнена, и вие ще станете тъкмо като Нефи от древността, който пътуваше в пустошта от Йерусалим. Да, отворете устата си и не се щадете, и ще бъдете отрупани със снопи по гърбовете си, защото ето, Аз съм с вас“3.
Не трябва да се страхуваме от реакциите на другите, а да имаме доверие, че Господ е с нас: „… (Т)и винаги ще отваряш устата си за Моето дело, без да се боиш какво човек може да стори, защото Аз съм с теб“4. „Поглеждайте към Мене във всяка мисъл; не се съмнявайте, не се бойте.“5
Наше задължение е да живеем според Евангелието на Христос възможно най-добре – това е един от най-успешните начини да каним хората да идват при Спасителя. Светият Дух свидетелства, че Бог и Исус Христос са живи; благословиите и обредите на Евангелието са достъпни за всички хора. Мисията на Спасителя е да изцелява и да осъществява делото на спасение и възвисяване, които ще се изпълнят за всеки от нас – един по един.
„Ето защо, възлюбени мои братя, нека бодро свършим всички неща, които са по силите ни, и тогава ние можем да останем спокойни с пълната увереност, че ще видим спасението Божие и ръката Му, която ще бъде открита.“6
Нека бъдем дръзки в свидетелството си, докато се стремим да напредваме по заветната пътека и в нашето ученичество. Президент Ръсел М. Нелсън е насърчил всеки от нас да увеличаваме увереността си пред Бог: „Когато усърдно се стремим да изпълваме живота си с милосърдие и добродетел, нашата увереност пред Бог ще нараства. Каня всички да предприемаме съзнателни стъпки да увеличаваме своята увереност пред Господ. След това, когато се обръщаме към нашия Небесен Отец с нараснала увереност, ще изпитваме повече радост и вярата ни в Исус Христос ще се увеличава. Ще започнем да се радваме на духовна сила, надхвърляща най-големите ни надежди“7.
1. Maтей 4:18–19.
2. Марк 16:15.
3. Учение и завети 33:8–9.
4. Учение и завети 30:11.
5. Учение и завети 6:36.
6. Учение и завети 123:17.
7. Ръсел М. Нелсън, „Увереност в присъствието Божие“, обща конференция, април 2025 г. (вж. също Лиахона, май 2025 г.).