Многократно и с голямо удоволствие съм чел стиховете от Книгата на Мормон, в които се разказва историята на Алма при водите на Мормон. По един прекрасен начин Алма кани събралите се при водите на Мормон да бъдат кръстени.1 Един от стиховете гласи: „… и сега, като желаете да влезете в стадото Божие и да бъдете наречени Негов народ, и сте готови да носите един другиму тегобите си, за да може те да са леки“2. За мен това винаги е означавало, че като членове на Църквата на Исус Христос ние помагаме да се облекчават тегобите на другите. По-късно, в книгата на Мосия, народът на Алма попада под ламанитско робство и е тежко тормозен от амулонитите дотолкова, че хората започват да умоляват Господ за помощ.3 Господ отговаря на молитвите им и облекчава тегобите им.4
За мен тази част от историята на народа на Алма винаги е била забележителна. В евангелието на Матей четем: „Елате при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя. Вземете Моето иго върху себе си и се научете от Мене; защото съм кротък и смирен по сърце; и ще намерите покой на душите си“5.
На теория винаги съм знаел, че Господ може да облекчава тегобите на Своя народ и съм го виждал на практика, когато членове на Църквата са си помагали и са се подкрепяли взаимно.
Но когато преди две години съпругата ми почина след петгодишно боледуване от рак, аз преживях най-тежките и най-тъжните часове в живота ми до този момент. В онези часове и дни членове на семейството ми и на Църквата ме подкрепяха и ми даваха сили. Благодарен съм на всеки един от тях. За да не оставам сам вкъщи, използвах почти всеки свободен час за служба в Църквата. Това имаше ефект за известно време, докато не дойде една неделна вечер, когато се върнах у дома след задача да председателствам една конференция на кол.
Въпросната вечер бях изпълнен със скръб поради загубата на обичаната си съпруга, за която бях женен в продължение на много години. Също така бях обзет от страх за бъдещето и за това, че ще бъда сам, както и от дълбока тъга и депресия. В продължение на 48 часа не можех да работя, да се храня, да излизам от вкъщи, нито да правя каквото и да било друго. Тогава, когато стана непоносимо, си спомних думите на Павел: „… верен е Бог, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата“6, както и за стиха в Матей5. В своето отчаяние чувствах, че съм точно в такава ситуация и се нуждая от помощ. Затова коленичих и се помолих, умолявайки тегобите ми да бъдат облекчени, след което казах втора молитва, умолявайки чрез Единението на Исус Христос тегобите ми да бъдат снети от мен, за да мога да продължа живота си. След тази втора молитва ме обзе изключителен мир. Мракът, скръбта и болката, които ме заобикаляха, затихнаха. Вместо мрак, около мен засия ярка светлина, а бремето бе снето от плещите ми. Мигове по-късно бях способен да върша обичайните си задължения и задачи и го направих с благодарствена молитва в сърцето. След като през целия си живот съм изпитвал и виждал как Единението на Исус Христос пречиства хората от греха и така ги изцелява, най-сетне успях лично да усетя, че Неговото обещание да облекчава тегобите ни е още един аспект от единителната сила на Спасителя. Той не само е страдал за греховете на света, но е понесъл и нашето бреме, болка и нашето страдание.7
Ето защо свидетелствам, че знам, че силата на Единението на нашия Господ е реална и че тя може да изцелява, да облекчава тегобите и да носи мир на всеки един от нас. „Ако сте самотни, моля, знайте, че можете да намерите утеха. Ако сте обезсърчени, моля знайте, че можете да намерите надежда. Ако сте нищи по дух, моля, знайте, че можете да бъдете укрепени. Ако смятате, че сте съкрушени, моля, знайте, че можете да бъдете възстановени.“7
1. Мосия 18:8–14
2. Мосия 18:8
3. Мосия 24:12–13
4. Мосия 24:14
5. Матей 11:28–29
6. 1 Коринтяните 10:13
7. „Счупени неща за поправяне“, Джефри Р. Холанд