Живеем в усилните времена, за които пророкува апостол Павел (вж. 2 Тимотей 3:1). Онези, които полагат усилия да вървят по стеснената и тясна пътека, виждат примамливи отклонения от всички страни. Възможно е да бъдем разсейвани, унижавани, водени към отчаяние или депресирани. Как можем да имаме Духа Господен с нас, за да ни напътства в нашите избори и да ни задържа на пътеката?
В едно съвременно откровение Господ дава отговор в следната заповед:
„И за да може по-пълно да се запазиш неопетнен от света, иди в молитвения дом и принеси в жертва свещенодействията си на Моя свят ден.
Защото наистина, това е ден, който ти е назначен, за да си починеш от трудовете си и да се поклониш на Всевишния“ (У. и З. 59:9–10).
Това е заповед с обещание. Когато всяка седмица и по подходящ начин участваме в обреда причастие, ние ставаме достойни за обещанието „винаги да има(ме) Неговия Дух да бъде с (нас)“ (У. и З. 20:77). Този Дух е основата на нашето свидетелство. Той свидетелства за Отца и Сина, напомня ни за всички неща и ни води към истината. Той е компасът, който ни води по пътеката. Този дар на Светия Дух, както учи президент Уилфърд Уудръф, „е най-големият дар, който може да бъде даден на човек“ (Deseret Weekly, 6 апр., 1889 г., с. 451).
I.
Обредът причастие прави събранието за причастие най-святото и важно събрание в Църквата. Това е единственото неделно събрание, на което цялото семейство може да бъде заедно. В допълнение към самото причастие, съдържанието на събранието трябва винаги да бъде планирано и представяно така, че да съсредоточава вниманието ни върху Единението и ученията на Господ Исус Христос.
Първите ми спомени от събрание за причастие са свързани с едно градче в Юта, където бях ръкоположен за дякон и участвах в раздаването на причастието. Връщайки се към тези спомени, събранията за причастие, на които ходя в момента в много различни райони на Църквата, значително са се подобрили. Обикновено причастието се благославя, раздава и приема от членовете в атмосфера на тихо благоговение. Думите на водещия на събранието, включително нужните съобщения, са кратки и наблягат върху важни неща; речите са духовни по съдържание и представяне. Музиката е подходяща, молитвите уместни. Това е стандартът и той представлява голям напредък спрямо преживяванията от моята младост.
Има редки изключения. Чувствам, че някои сред подрастващото поколение и дори някои възрастни все още не са вникнали във важността на това събрание и в значимостта на личното благоговение и поклонение по време на него. Нещата, за които чувствам, че е нужно да говоря тук, се отнасят до онези, които все още не разбират и не прилагат тези важни принципи и съответно все още не се радват на обещаните духовни благословии винаги да имат Неговия Дух да бъде с тях.
II.
Започвам с това как членовете на Църквата следва да се подготвят да участват в обреда причастие. На събрание за обучение на ръководителите по света преди пет години старейшина Ръсел М. Нелсън от Кворума на дванадесетте апостоли учи свещеническите ръководители на Църквата как да планират и провеждат събрания за причастие. „Ние отбелязваме Неговото Единение по много личен начин – каза старейшина Нелсън. – Идваме на събранието за причастие със съкрушено сърце и разкаян дух. Това е връхната точка на освещаването на Господния ден“ („Worshiping at Sacrament Meeting“, Liahona, авг. 2004 г., с. 12; Ensign, авг. 2004 г., с. 26).
Сядаме по местата си доста преди началото на събранието. „По време на тези няколко минути встъпителната музика е по-тиха. Това не е време за разговори или обмяна на информация, а момент за изпълнен с молитва размисъл, докато ръководители и членове духовно се подготвят за причастието“ (Liahona, авг. 2004 г., с. 13; Ensign, авг. 2004 г., с. 27).
Когато Спасителят се явява на нефитите след Своето Възкресение, Той ги учи, че трябва да прекратят жертвите чрез проливане на кръв. Вместо това, „(те) ще (Му) принася(т) в жертва съкрушено сърце и разкаян дух“ (3 Нефи 9:19–20). Тази заповед, повторена в съвременното откровение, упътващо ни да взимаме от причастието всяка седмица, ни казва как следва да се подготвяме. Както учи старейшина Нелсън, „всеки член на Църквата носи отговорност за духовното обогатяване, което може да идва в резултат от събранието за причастие“ (Liahona, авг. 2004 г., с. 14; Ensign, авг. 2004 г., с. 28).
Докато пише за ученията относно спасението, президент Джозеф Фийлдинг Смит учи, че ние взимаме от причастието във възпоменание на смъртта и страданията на Спасителя за изкуплението на света. Този обред е бил представен, за да можем да подновяваме заветите, които сме сключили, да Му служим, да Му се подчиняваме и винаги да си спомняме за Него. Президент Смит добавя: „Ние не можем да задържим Духа на Господ, ако не спазваме с постоянство тази заповед“ (Doctrines of Salvation, comp. Bruce R. McConkie, 3 vols. (1954–1956), том 2, с. 341).
III.
Начинът, по който се обличаме, е важен показател за нашето отношение към която и да е дейност, в която ще участваме, и за подготовката ни за нея. Ако ще ходим на плуване или на излет, или ще играем на плажа, нашето облекло, включително типът обувки, ще отразява това. Същото важи и за начина, по който се обличаме, когато ще участваме в обреда причастие. Това е като при посещението на храма. Начинът ни на обличане показва степента, в която разбираме и почитаме обреда, в който ще участваме.
По време на събранието за причастие – и особено по време на самото причастие – ние следва да се съсредоточаваме върху поклонението и да се въздържаме от всякакви други дейности, особено от поведение, което може да попречи на поклонението на останалите. Дори човек, който подремва тихичко, не пречи на околните. Събранието за причастие не е време за четене на книги или списания. Млади хора, то не е време да си говорите тихо по мобилния телефон или да изпращате текстови съобщения на други хора. Когато взимаме от причастието, ние сключваме свещен завет винаги да си спомняме за Спасителя. Колко тъжно е да виждаме хора, които по явен начин нарушават този завет в самото събрание, на което го сключват.
Музиката в събранието за причастие е важна част от нашето поклонение. Писанията ни учат, че песента на праведните е молитва към Господ (вж. У. и З. 25:12). Първото президентство заявява, че „някои от най-великите проповеди са били изнесени чрез пеене на химни“ (Химни, с. ix). Колко прекрасно е, когато всеки присъстващ взима участие в пеенето – особено в изпълнението на химна, който ни подготвя за самото причастие. Цялата музика по време на събранието за причастие трябва внимателно да бъде планирана, като винаги помним, че тази музика е за поклонение, а не за представление.
Президент Джозеф Фийлдинг Смит учи: „Това е момент, когато следва да бъде представено Евангелието, когато следва да бъдем призовани да упражняваме вярата си, да се замислим върху мисията на нашия Изкупител и да прекараме известно време в размисъл върху спасителните принципи на Евангелието, а не за нещо друго. Развлечението, смехът, лекомислието – всички те нямат място в събранията за причастие на светиите от последните дни. Ние следва да се събираме в дух на молитва и смирение, с отдаденост в сърцата си” (Doctrines of Salvation, том 2, с. 342).
Когато правим това – когато участваме в тържествеността, която винаги трябва да съпътства обреда причастие и поклонението по време на това събрание – ние ставаме достойни за присъствието и откровението на Духа. Това е начинът да получаваме напътствие за живота си и мир по време на житейския път.
IV.
Възкръсналият Господ набляга на важността на причастието, когато посещава американския континент и въвежда този обред сред верните нефити. Той благославя символите на причастието и ги раздава на Своите ученици и на множеството (вж. 3 Нефи 18:1–10), като заповядва:
„И вие ще правите винаги това за онези, които се покаят и бъдат кръстени в името Ми; и ще го правите във възпоменание на Моята кръв, която пролях за вас, за да може да свидетелствате на Отца, че си спомняте винаги за Мене. И ако вие наистина винаги си спомняте за Мене, Моят Дух ще бъде с вас. (…)
И ако винаги правите тези неща, ще бъдете благословени, защото ще сте съградени на Моята канара.
Но всички от вас, които ще правят повече или по-малко от тези неща, не са съградени на Моята канара, но са съградени на пясъчна основа; и когато завали дъждът и придойдат водите, и духнат ветровете, и се стоварят върху тях, те ще паднат“ (3 Нефи 18:11–13).
Причастието е обредът, който замества жертвите чрез проливане на кръв и всеизгарянията според закона на Моисей, и с него идва следното обещание на Спасителя: „И който дойде при Мен със съкрушено сърце и разкаян дух, него ще кръстя с огън и със Светия Дух“ (3 Нефи 9:20).
V.
Сега се обръщам предимно към носителите на свещеничеството, които отслужват причастието. Този обред трябва винаги да бъде изпълняван с благоговение и достойнство. Свещениците, които отправят молитвата от името на конгрегацията, следва да изговарят думите бавно и отчетливо, изказвайки условията на заветите и обещаните благословии. Това е особено свещено действие.
Учителите, които подготвят символите на причастието, и дяконите, които ги раздават, също изпълняват едно много свещено действие. Много ми харесва разказа на президент Томас С. Монсън за това как, когато бил 12-годишен дякон, епископът му го помолил да занесе причастието на брат, прикован на легло, който копнеел за тази благословия. „Неговата благодарност ме порази – споделя президент Монсън. – Господният Дух ме завладя. Бях застанал на свята земя“ (Inspiring Experiences That Build Faith, 1994 г., с. 188). Всички, които отслужват този свят обред, стоят на свята земя.
Младите мъже, които изпълняват обреда причастие, следва да бъдат достойни. Господ казва: „Бъдете чисти, вие, които носите съсъдите Господни“ (У. и З. 38:42). Предупреждението от Писанията, отнасящо се до недостойното вземане от причастието (вж. 1 Коринтяните 11:29, 3 Нефи 18:29) със сигурност се отнася и за онези, които отслужват този обред. При налагане на наказание на членовете на Църквата, които са извършили сериозни грехове, епископът може временно да им отнеме привилегията да взимат от причастието. Той със сигурност притежава същата тази власт да отнеме нечия привилегия за отслужване на този свят обред.
Това, което казах по-рано за важната роля на облеклото на онези, които приемат обреда на причастието, очевидно се отнася с по-голяма тежест за младите мъже от свещеничеството на Аарон, които отслужват която и да било част от свещения обред. Всички те трябва да бъдат добре сресани и скромно облечени. Нищо в техния външен вид или действия не трябва да привлича внимание към тях самите или да разсейва когото и да било от присъстващите от поклонението и сключването на завет, което е и целта на тази свята служба.
Старейшина Джефри Р. Холанд изнесе поучителна реч на тази тема на обща конференция преди 13 години. Тъй като повечето от нашите дякони дори не са били родени, когато тези думи са били казани за последно оттук, ще ги повторя за тяхна полза и за полза на техните родители и учители: „Нека кажа, че винаги, когато е възможно, дяконите, учителите и свещениците, които отслужват причастието, трябва да носят бяла риза. За свещените обреди в Църквата ние често използваме официално облекло и на бялата риза може да се гледа като на леко напомняне за бялото облекло, с което сте били облечени в басейна за кръщение, и очакване за бялата риза, която скоро ще носите в храма и на своите мисии“ („This Do in Remembrance of Me“, Ensign, ноем. 1995 г., с. 68).
В заключение, причастието се отслужва само когато това действие е упълномощено от човек, който е носител на ключовете за този обред на свещеничеството. Затова по принцип причастието не се отслужва у дома или на семейни събрания, дори когато има достатъчно носители на свещеничеството. Онези, които служат край масата с причастието, подготвят причастието или го раздават на членовете, следва да бъдат определени от човек, който е носител на ключовете за този обред или ги упражнява. Говоря за епископството или президентствата на кворумите на учителите или дяконите. „Моят дом е дом на ред“ – заявява Господ (У. и З. 132:8).
Как можем да имаме Духа Господен с нас, за да ни напътства в нашите избори, така че да останем „неопетнен(и) от света“ (У. и З. 59:9) и на безопасната пътека по време на земния живот? Трябва да бъдем достойни за пречистващата сила на Единението на Исус Христос. Постигаме това достойнство, като спазваме Неговата заповед да идваме при Него със съкрушено сърце и разкаян дух и по време на това прекрасно седмично събрание взимаме от символите на причастието и сключваме заветите, които ни правят достойни за безценното обещание винаги да имаме Неговия Дух да бъде с нас (вж. У. и З. 20:77). Да можем винаги да правим това е моята смирена молитва, която отправям в името на Този, Чието Единение прави всичко това възможно, тъкмо Исус Христос, амин.