За какво мислите, когато ядете от хляба и пиете от водата на причастието или когато подготвяте, благославяте или раздавате причастието? Много от нас размишляват върху заветите, които са сключили, и начина, по който живеят. Мислим за греховете си, молим се за прошка и подновяваме решимостта си да се справяме по-добре.
Това са важни аспекти на обреда на причастието. В допълнение има още нещо, върху което да размишляваме – нещо толкова дълбоко и толкова конкретно, че е част от самите молитви за причастието. Това е да си спомняме за Исус Христос, Божия Син, Спасителя на света. Тези, които вземат от хляба, обещават да „ядат във възпоменание на тялото на (…) Син(а)“ и да „си спомнят винаги за Него“ (Учение и завети 20:77). По подобен начин, тези, които пият от водата, обещават да пият „във възпоменание на кръвта на (…) Син(а)“ и да „си спомнят винаги за Него“ (Учение и завети 20:79).
Изборът да си спомняме за Спасителя, Неговото Единение и жертва е в самата същност на обреда. Както учи старейшина Джефри Р. Холанд от Кворума на дванадесетте апостоли, „в простия и красив език на молитвите за причастие (…) сякаш главната дума, която чуваме, е спомням. (…) Това, на което се акцентира и в двете молитви, е, че всичко това се прави във възпоменание на Христос. Участвайки в причастието, ние засвидетелстваме, че ще си спомняме винаги за Него, за да може винаги да имаме Неговия Дух да бъде с нас“1.
Спасителят набляга на същите тези неща, когато въвежда причастието със Своите апостоли по време на пасхата в Йерусалим през последната нощ от земното Си служение – нощта, през която Той страда за нас в Гетсиманската градина, преди да страда отново на кръста. Например, след като им дава да ядат от хляба, Той казва: „Това е Моето тяло, което се дава за вас; това правете за Мое възпоменание“ (Лука 22:19–20, виж. също Матей 26:26–28).
По време на първия ден сред нефитите на американския континент Спасителят също ги учи на обреда на причастието. Отново, Той им заръчва да вземат от него във възпоменание на Неговото тяло и кръв и им казва, че като правят така, „това ще бъде свидетелство за Отца, че (те) наистина винаги си спомнят за (Него)“ (3 Нефи 18:7). Тогава Той им обещава: „И ако вие наистина винаги си спомняте за Мене, ще имате с вас Моя Дух“ (3 Нефи 18:7, 11).
Каква славна благословия! В един свят, изпълнен с изпитания, смут и изкушения, които непрестанно се опитват да ни отклонят от пътя, какъв по-важен дар бихме могли да имаме? Когато Духът е с нас, можем „да узнае(м) истината за всичко“ (Мороний 10:5). Това ще ни дава силата и мъдростта да живеем по начина, по който Господ желае да живеем, да правим правилни избори, да служим вярно и да ставаме по-подобни на Него.
Какво можете да правите, за да си спомняте за Него, докато участвате в обреда на причастието всяка седмица? Какво можете да правите, за да си спомняте винаги за Него през седмицата и през целия си живот?
Позволете ми да ви поканя да размишлявате над тези въпроси и да вземете решение да си спомняте винаги за Спасителя. Ще се удивите как това ще промени живота ви.
Бележки под линия:
1. Джефри Р. Холанд, „This Do in Remembrance of Me“, Ensign, ноем. 1995 г., с. 68.
Да си спомняме за Спасителя
Нещо, което може да помогне на вас и семейството ви да си спомняте за Спасителя, е да изучавате урока от Следвайте Ме, елате с Мен „How can I help others have a meaningful experience with the sacrament?“ („Как мога да помагам на другите да имат по-значими преживявания по време на причастието“) на lds.org/go/491214. Видеоклипа на тази страница „Always Remember Him“ („Спомняйте си винаги за Него“) може да бъде използван като материал за семейна домашна вечер.
Моите преживявания по време на причастието
Откакто се помня, ми казваха да си мисля за Исус Христос по време на причастието. Когато за пръв път раздавах причастието миналия декември, ме изпълни усещане за мир и святост. Усетих, че Духът ми казва, че помагам на другите да идват в Христа. Благодарен съм, че Небесният Отец ми вярва достатъчно, за да ми позволява да Му служа и да помагам на другите.
Джейкъб Р., 12 г., Айдахо, САЩ