Когато Спасителят служи на нефитите след Своето възкресение, Той полага грижи децата да бъдат включени във възвишените действия на поклонение, които следват. Записано е, че „Той взе малките им деца едно по едно и ги благослови, като се молеше на Отца за тях“. Той казва на множеството: „Вижте малките си деца“. Възрастните гледат с удивление как ангели се спускат „като че ли посред огън; и те слязоха и заобиколиха онези малки дечица, и (…) ангелите им служеха“ (3 Нефи 17:21, 23, 24).
Децата ни не са били там, нито са присъствали по време на земното служение на Спасителя, когато Той казва: „Оставете дечицата да дойдат при Мене; не ги възпирайте, защото на такива е Божието царство“ (Марк 10:14). Но нашите деца също са скъпоценни за Него, и техните сърца могат да бъдат докоснати от Светия Дух. Една от Неговите възможности децата ни да бъдат докоснати по този начин е в събранието за причастие, свещената служба на поклонение, която се провежда в Неговото име за всички членове на Църквата.
Децата могат да се покланят и да чувстват Духа
Дори много малки деца могат да изпитват красивите, свещени и нежни чувства, давани от Светия Дух, а всички деца имат нужда от тях и право да ги получат. За да може нашите деца да чувстват Духа, трябва да участват в събранието за причастие и да бъдат достатъчно спокойни, за да усещат нашепванията на тихия и мек глас. Невинаги е лесно, но можем да учим децата си да „млъкн(ат) и зна(ят), че Аз съм Бог“ (Псалми 46:10). Като допълнителен пример за благоговение на децата родителите, роднините, учителите и ръководителите могат да намерят следните мисли за полезни, докато им помагат да изпитват чувства на благоговейно поклонение.
Възпитаването на благоговейното поклонение започва у дома. Колкото по-рано започне то за малките деца, толкова е по-лесно. Трябва да учим децата си колко е важно да усещат Духа, какво да правят, за да изпитват тези специални, свещени чувства, и как да ги разпознават. Можем също да се стремим да осигуряваме тихи моменти, канещи Духа у дома. Много семейства провеждат ежедневни духовни послания, включващи четене от Писанията и пеене на химни, в допълнение към семейната домашна вечер.
Родителите могат да отделят време у дома, за да обясняват на децата си защо посещаваме събранието за причастие. По време на семейните молитви можем да молим Господ да помага на всяко дете да разбира онова, което се стремим да му преподаваме.
Преди църковните събрания, можем да напомняме на децата си какво ще се случи и какво ще правим: „Влизаме тихо в залата. Сядаме заедно като семейство и слушаме встъпителната музика. Когато слушаме музиката, се подготвяме за отслужването на причастието и можем да чувстваме Духа. Това е чувство на щастие, мир и спокойствие“.
Можем също да учим децата си да слушат тихо, за няколко минути, по време на музикалното изпълнение. Музиката е проводник на Духа и децата могат да Го усетят, дори и да не разбират текста.
Да помагаме на децата да участват
Децата от всички възрасти могат с радост да участват в химните по различни начини. Малките деца обичат да слушат повтарящи се изрази в текста. В много от нашите химни има такива изрази или припеви и можем да помагаме на децата да се вслушват в текста. Ако предварително прошепнем думите в ухото на детето, то ще ги чуе, когато се изпеят. Например, в началото на припева може да прошепнем: „Ослушвай се за „Исус се усмихна“, а след това да наблюдаваме как детето се усмихва, когато конгрегацията изпее тези думи.
Когато децата пораснат, те могат да се учат да участват в пеенето на тези специални изрази. Децата обичат да пеят: „Аз Му благодаря“, „Слава на Бог“ или „Прекрасен ден“. Постепенно децата ще могат да пеят по-дълги части, цели припеви и накрая целия химн. Упражненията вкъщи ще помогнат.
Децата, които могат да четат по малко, могат по същия начин постепенно да се учат да четат химните и да изпитват удовлетворение от своите постижения. Това създава у тях навик и когато станат тийнейджъри, ще бъде по-вероятно да продължат да ги пеят.
Децата могат да се научат да се молят от най-ранна възраст. У дома, когато са напътствани от родителите си, дори малките деца скръстват ръцете си и навеждат глави с останалите от семейството. Същото се случва и на събранието за причастие, по време на откриващата и закриващата молитва, и молитвите за причастието. Можем да четем вкъщи красивите и съдържателни молитви за причастието с нашите деца, като им обясняваме значението на текста според нивото им на разбиране. Може да е полезно за някои по-големи деца да се опитат да научат молитвите наизуст. Както при химните, те ще „чуват“ текста, ако го знаят. Можем също да обясняваме на децата си по разбираем за тях начин значението на причастието.
Да помагаме на децата да бъдат благоговейни
Можем да правим много, за да помагаме на децата си да оценяват речите по време на събранието за причастие. Президент Спенсър У. Кимбъл съветва: „Понякога един прошепнат коментар може да изясни (…) посланието на говорителя и да помогне на детето да разбере какво се случва. Например, бащата би могъл да прошепне: „Сега говори таткото на Горди. Той разказва за пионерите“1.
От време на време родителят може също накратко да обобщава казаното и да насочва вниманието на децата към разкази от Писанията, които са им познати: „Знаеш този разказ! Той е за Авинадий и цар Ной“.
Разбира се, всичко това трябва да се прави много тихо, на ухото на детето, за да не разсейва другите.
Някои родители може да мислят: „Децата ни спазват благоговение, докато се отслужи причастието и считаме, че това е достатъчно“. Но цялото събрание е посветено на поклонение и децата ни са поканени да го правят през цялото време. Вземаме от причастието, за да си спомняме за Единението на Спасителя и да подновяваме нашите завети с Него. Речите са продължение на това възпоминание и на тази отдаденост.
Децата ни трябва да изпитват и проявяват уважение към говорителите. Можем с любов да съветваме децата си: „Знам, че не разбираш всичко, но говорителите ще ни кажат онова, което чувстват, че Господ иска да научим. Ще ти помогна да разбереш малко, а след това ще го обсъдим допълнително, когато се приберем вкъщи“.
Когато сме на църква с наши приятели проучватели, копнеем те да почувстват Духа и да се обърнат във вярата. В известен смисъл децата ни също са наши проучватели. Не изпитваме ли същия копнеж и за тях?
Да помагаме на децата да чувстват Духа
Много хора идват на събранието за причастие с желанието да се доближат до Господ и да бъдат вдъхновени от Светия Дух. Неуважителното поведение на който и да е от нас, може да попречи на желанието на другите да се покланят. Старейшина Александър Б. Морисън, който служи като член на Седемдесетте от 1989 г. до 2000 г., разказва за събранията за причастие в Африка: „Всички, както децата, така и възрастните, гледат говорителя с голям и изострен интерес. Без да се въртят по пейките, без да влизат и излизат, за да пият вода или да ходят до тоалетна. При тези обстоятелства нивото на духовност в събранията за причастие е високо“2.
Не можем да принуждаваме децата си да се покланят, но можем да им помагаме да се държат по начин, който кани Духа. Разбира се, всяко дете е уникално и това, което работи при едно, може да не работи при друго. Но родителите, които с молитва решават да помагат на децата си да се покланят и да чувстват Духа, с радост ще открият, че имат право на откровение и вдъхновение по въпроса.
Освен близките роднини и другите могат да насърчават децата да проявяват благоговение и уважение. Говорителите могат да използват разбираем език и познати разкази от Писанията. Диригентите и органистите могат да използват музика, която децата харесват и ще разпознаят. Ръководителите на свещеничеството могат да полагат грижи, за да са сигурни, че Светият Дух ще присъства на събранията.
Прекрасна възможност
Богослуженията са прекрасна възможност за децата да се учат на самоконтрол и уважение към правата и нуждите на другите. Тези свещени събрания са възможност за всички нас да работим заедно, за да помагаме на децата да се учат да усещат и желаят служението на Светия Дух. След това, докато растат, те ще добиват дълбока и трайна любов към Спасителя, която ще ги поддържа на стеснената и тясна пътека, водеща към Неговите обятия.
Благоговение
Трябва да укрепим нашите събрания за причастие и да ги превърнем действително в часове на поклонение. Да развиваме дух на благоговение – нагласа, при която хората идват в залата и са тихи, благоговейни и внимателни. (…) Събранието за причастието трябва да бъде време за духовно освежаване на нашите хора, когато в неделя се събират да вземат от причастието и да подновяват заветите си с Господ.“
Президент Гордън Б. Хинкли, регионална конференция в Питсбърг Пенсилвания, 27 април 1996 г., цитиран в Ensign, август 1997 г., с. 6 и юли 1997 г., с. 73.