Послание от областен ръководител

Част от Христос, част от мен

Когато вършим нашата част, Господ върши Своята. Той ни облагородява и ни издига до невъобразими духовни висоти.

Elder Gomez
Старейшина Анхел Х. Гомес, Испания Областен седемдесетник, област Централна Европа

Когато веднъж Исус изцелява един сляп човек „(Той) плю на земята, направи кал с плюнката и намаза с калта очите му; и му каза: Иди, умий се в къпалнята Силоам. (…) И така, той отиде, уми се и си дойде у дома прогледнал“.[1]

Този жест винаги е привличал вниманието ми. В други случаи Неговите думи или чудното докосване на предпазващата Му ръка са били достатъчни, за да бъдат изцелени вярващите. Но в този случай Той прави глина от пръстта и собствената Си слюнка, след което помазва с този лечебен балсам очите на смирения и вярващ слепец, който, след като измива очите си, проглежда за първи път в своя до онзи момент мрачен живот.

Можем да научим нещо от тази проява на милосърдие. Неговата част (слюнката) и нашата (пръстта) заедно създават лечебна кал, която помага на другите да добият духовна представа за живота си, която ще ги променя към по-добро. Заедно с Господ ние сме част от тази кал, като даваме възможност на Неговите чеда да виждат себе си така, както ги вижда Той.

a blind man

В историята Исус пита: „Ти вярваш ли в Божия Син?“[2]. Този „нов“ човек, с нови възможности в живота отговаря: „Вярвам, Господи; и Му се поклони“[3].

Ние не знаем, но е много вероятно животът на този човек да се променя напълно, когато се сдобива с физическо, а също и с духовно зрение, и той да посвещава живота си на подражание на Господ Исус Христос в служба на ближните си.

За смирените ученици на Исус Христос е характерно това, че не запазват за себе си благословиите, които получават, а ги споделят с всички, които са готови да слушат и да ги приемат. Това са хора, които се стремят да правят добро и да споделят любовта на Спасителя, която получават от ръцете на своя Учител.

През един дъждовен ден, с любимата ми съпруга Елиза и малката ни дъщеря Беатрис бяхме в колата, включвайки се към магистрала, когато видяхме дребна и крехка възрастна жена да върви край пътя. Тънките ѝ дрехи бяха прогизнали от проливния дъжд. Движехме се твърде бързо, за да спрем, но се спогледахме и възможно най-бързо поехме в обратна посока. Когато се върнахме при нея, спряхме колата и моята мила съпруга изтича да помогне на бедната жена, докато аз се обаждах в полицията. Настанихме я в колата, подсушихме я и я завихме с топло одеяло. Обещахме ѝ защита и безопасност. Останахме с нея, докато пристигне полицейски патрул, и след като направиха някои запитвания, полицаите поеха грижите за нея. Те изразиха благодарността си за това, което бяхме направили за тази добра жена, която вървеше с тъжно лице на опасно място.

Когато продължихме пътуването си, бяхме благодарни на Господ за това, че ни позволи да бъдем Неговите ръце и да споделим с тази самотна жена грижата и добротата, които Той ни дарява ежедневно.

Когато вършим нашата част, Господ върши Своята. Той ни облагородява и ни издига до невъобразими духовни висоти. Когато сключваме свещени завети с нашия Небесен Отец, Той ни обвързва по специален начин, за да ни даде достъп до силата на Единението на Исус Христос. „Нашият Отец желае по-дълбока връзка с всичките Си синове и дъщери, но изборът е наш. Това да избираме да се доближаваме до Него чрез заветна връзка, Му позволява да се доближава до нас и да ни благославя в по-голяма степен“[4].

Моята молба и покана е да бъдем пръстта, която Той използва, за да изцелява. Свидетелствам, че Исус Христос е Великият Лечител на нашите души. Нека нашата част да бъде винаги обединена с Неговата, за да станем едно с Него и „да бъдем подобни на Него“[5].

В името на Исус Христос, амин.


[1] Йоан 9:6–7.

[2] Йоан 9:35.

[3] Йоан 9:37.

[4] „Облечете се с Господ Исус Христос“, Дж. Анет Денис, обща конференция, април 2024 г.

[5] Мороний 7:48.