Докато Исус е на земята, Той изразява любовта си към хората, като им служи. Той споделя мъдрост и познание, като ги учи за плана за щастие на Небесния Отец. Той кани всички да дойдат при Него, като казва: „Елате при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя“ [1]. Същата тази покана е все още в сила и е отправена към всеки от нас, за да можем да Го опознаваме и да ставаме по-подобни на Него.
За нас Исус Христос е съвършеният пример за прошка. Той учи учениците Си колко пъти трябва да прощават на своите братя, ако те продължават да грешат: „Не (…) до седемдесет пъти по седем“ [2]. Това предполага да прощаваме непрестанно. Христос ни учи да се молим на нашия Небесен Отец: „И прости греховете ни, защото и самите ние прощаваме на всеки наш длъжник“ [3]. Върховният пример за способността на Спасителя да прощава е Неговата молба към Бог, когато е разпънат на кръста. Той казва: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят“ [4].
„Да прощаваме е божествено качество. Това е да простим на някого или да го извиним за обида или прегрешение. В Писанията за прошката се говори по два начина. Господ ни заповядва да се покайваме за греховете си и да Го молим за прошка. Той също така ни заповядва да прощаваме на тези, които ни обиждат или нараняват“ [5]. Христос учи: „Прощавайте и ще бъдете простени“ [6]. „Аз, Господ, ще простя на когото искам да простя, но от вас се изисква да прощавате на всички човеци“ [7].
Родени сме на този свят, за да получим физическо тяло, което ни позволява да учим, да израстваме и да се развиваме. Съществуват противоположности, а ние имаме свободата да избираме, което е в съответствие с плана на Небесния Отец. Дори след като направим най-доброто, ние всички допускаме грешки, съгрешаваме и правим неправилни избори. Чрез Единението на Исус Христос можем да получаваме опрощение за нашите грехове чрез искрено и пълно покаяние, което включва съкрушено сърце, разкаян дух и изпитване на божествена скръ [б].
Прошката изисква покаяние за нашите грехове и в същото време увеличаване и укрепване на нашата вяра в Исус Христос. Като се покайваме и се доближаваме до Него, ние сме на пътя към прошката“ [8].
Старейшина Нийл Л. Андерсън казва: „Въпреки всичко трябва да помним, че божественият дар на прошката никога не може да бъде заслужен, а може само да бъде получен. Да, трябва да се подчиняваме на заповедите и да съблюдаваме обредите, за да получаваме прошка, но личните усилия, без значение колко големи, бледнеят в сравнение с цената на изкуплението. Всъщност няма място за сравняване. Прошката е дар и Единственият, Който може да дава този дар, е Изкупителят и Спасителят на света, Исус Христос. Той предлага Своя безценен дар с желание на всички, които се обръщат към Него, за да го получат“ [9].
Прокламацията за семейството ни напомня, че един от важните принципи на щастливия живот е прошката, без значение колко хора принадлежат към нашето семейство: „Щастието в семейния живот е най-вероятно да се постигне, когато се гради върху ученията на Господ Исус Христос. Успешните бракове и семейства се установяват и се поддържат върху принципите вяра, молитва, покаяние, прошка, уважение, обич, състрадание, работа и благотворни, развлекателни дейности“ [10].
Президент Нелсън ни отправя следната молба: „Моят призив днес, скъпи братя и сестри, е да прекратите конфликтите, които бушуват във вашите сърца, вашите домове и във вашия живот. (…) Повтарям призива си да прекратите конфликтите в своя живот. Упражнявайте смирението, смелостта и силата, които са нужни както да прощавате, така и да търсите прошка. Спасителят обещава, че „ако (ние) прости(м) на човеците прегрешенията им, то и Небесният (ни Отец ще прости на нас)“ [11]. „Ето, този, който се е покаял за греховете си, същият е опростен и Аз, Господ, повече не ги помня“ [12].
По същия начин ние трябва да прощаваме и да забравяме несправедливостите в живота си. Прошката е един от най-ценните дарове, които Небесният Отец ни е дал. Чрез това, което Исус Христос е направил по време на Своето Единение, ние можем да получаваме радостното чудо на прошката, като изпитваме голяма промяна в сърцата [13], като ставаме „свети(и) (…) като де(ца), покор(ни), крот(ки), смирен(и), търпелив(и), изпълнен(и) с любов“ [14], като изпитваме мир и сигурност и като получаваме утеха и силата да продължаваме с радост по заветната пътека.
Това е причината, поради която „ние говорим за Христа, радваме се в Христа, проповядваме за Христа, пророкуваме за Христа и пишем според пророчествата ни, та децата ни да знаят към кой източник да се обърнат за опрощение на греховете си“ [15].
- Матей 11:28
- Вж. Матей 18:21–2
- Лука 11:4 (вж. също стихове 1–3)
- Лука 23:3
- Gospel Topic: Forgiveness
- Лука 6:37
- Учение и завети 64:10
- Вж. Нийл Л. Андерсън, The Divine Gift of Forgiveness, с. 146
- Нийл Л. Андерсън, „The Devine Gift of Forgiveness“, Liahona, февр. 2021 г., с. 11
- Семейството: прокламация към света
- Ръсел М. Нелсън, „Силата на духовната инерция“, Лиахона, май 2022 г., с. 97, 100
- Учение и завети 58:42
- Вж. Мосия 5:2
- Мосия 3:19
- 2 Нефи 25:26