Група млади жени веднъж ме попитаха: „Какво ви се иска да бяхте знаели, когато бяхте на нашата възраст?“. Ако трябваше да отговоря сега на този въпрос, бих включила следната мисъл: „Иска ми се, когато бях на вашата възраст, да разбирах по-добре значението на причастието. Иска ми се да разбирах причастието по начина, по който старейшина Джефри Р. Холанд го описва. Той казва: „Една от поканите, заложени в обреда причастие, е то да бъде истинско духовно преживяване, свято общуване, обновление за душата“1.
Как причастието може да бъде „истинско духовно преживяване, свято общуване, обновление за душата“ всяка седмица?
Причастието се превръща в истинско духовно преживяване, когато се вслушваме в молитвите за причастие и подновяваме заветите, които сме сключили. За да правим това, ние трябва да имаме желанието да вземем върху си името на Исус Христос2. Говорейки относно това обещание, президент Хенри Б. Айринг учи: „Това означава, че трябва да гледаме на себе си като на Негови. Трябва да поставим Него на първо място в нашия живот. Ще желаем онова, което желае Той, вместо онова, което желаем ние, или онова, което светът ни учи да желаем“3.
Когато вземаме от причастието, ние сключваме завет да „си спомн(яме) винаги“4 за Исус Христос. Вечерта преди да бъде разпнат, Христос събира Своите апостоли около Себе Си и въвежда причастието. Той разчупва хляба, благославя го и казва: „Вземете, яжте; това е във възпоменание на Моето тяло, което давам като откуп за вас“5. След това Той взима чаша с вино, въздава благодарност, дава на апостолите Си да пият и казва: „Това е във възпоменание на Моята кръв (…) която се пролива за всички онези, които ще повярват в името Ми“6.
Сред нефитите и отново при Възстановяването на Неговата Църква в последните дни, Той повтаря, че ние трябва да взимаме от причастието в Негово възпоменание7.
Като взимаме от причастието, ние свидетелстваме на Бог, че винаги ще си спомняме за Него, а не само по време на този кратък обред. Това означава, че непрестанно ще се обръщаме към примера на Спасителя и ученията Му, които ще ръководят нашите мисли, избори и постъпки8.
Молитвата за причастието също ни напомня, че трябва да „спазва(ме) Неговите заповеди“9.
Исус казва: „Ако Ме обичате, ще пазите Моите заповеди“10. Причастието ни дава възможност да си правим самоанализ и ни дава възможност да обръщаме сърцата и волята си към Бог. Подчинението на заповедите носи силата на Евангелието в живота ни, както и повече мир и духовност.
Причастието ни дава възможност за едно истинско духовно преживяване, докато размишляваме върху изкупителната и укрепваща сила на Спасителя, давана чрез Неговото Единение. Една ръководителка на Младите жени неотдавна научила за силата, която получаваме, когато вземаме от причастието, стремейки се да разбираме неговия смисъл. Работейки по едно от изискванията в програмата „Личен напредък“, тя си поставила за цел да обръща по-голямо внимание на думите в химните и молитвите за причастие.
Всяка седмица тя си правела самооценка по време на причастието. Припомняла си допуснатите грешки и взимала решение да бъде по-добра през идващата седмица. Била благодарна да може да оправя нещата и да се пречиства. Връщайки се към това преживяване, тя казва: „Действах върху частта от Единението, отнасяща се до покаянието“.
Една неделя, след като си направила самооценка, тя започнала да се чувства мрачно и песимистично. Осъзнала, че допуска същите грешки отново и отново, седмица след седмица. Но тогава получила ясното впечатление, че пренебрегва голяма част на Единението – укрепващата сила на Христос. Тя била забравила за всичките моменти, в които Спасителят ѝ бил помагал да бъде това, което трябва, и да служи отвъд своите възможности.
Имайки това предвид, тя отново се замислила над изминалата седмица. Тя казва: „Едно чувство на радост си проправи път през моята меланхолия, докато си давах сметка за множеството възможности и способности, които Той ми беше дал. Осъзнах с благодарност моята способност да долавям нуждите на детето си, когато те не бяха явни. Забелязах, че един ден, когато не можех да вмъкна нищо повече в задачите си, бях в състояние да отправя укрепващи слова към приятел. Бях проявила търпение в обстоятелство, което по принцип извлича обратната реакция от мен“.
Тя завършва: „Като благодарих на Бог за укрепващата Му сила в моя живот, погледнах много по-оптимистично на процеса на покаяние, през който преминавах, и погледнах към идващата седмица с подновена надежда“.
Старейшина Мелвин Дж. Балард учи как причастието може да бъде едно изцеляващо и пречистващо преживяване. Той казва:
„Има ли някой сред нас, който не наранява духа си чрез думи, мисли или дела, от неделя до неделя? Вършим неща, за които съжаляваме, и желаем да ни бъде простено. (…) Начинът да получим опрощение е (…) да се покаем от греховете си, да отидем при хората, спрямо които сме прегрешили, да получим тяхната прошка и да се завърнем при масата за причастие; ако искрено сме се покаяли и сме станали изрядни, то на нас ще ни бъде простено, а в душите ни ще ни бъде дадено духовно изцеление. (…)
Свидетел съм – казва старейшина Балард, – че има дух, съпътстващ раздаването на причастието, който стопля душата от стъпалата до главата, чувствате, че раните на духа заздравяват и товарът е вдигнат. Утеха и радост идват при достойната душа, която наистина желае да приема от тази духовна храна“11.
Нашите накърнени души могат да бъдат изцелени и обновени не само от това, че хлябът и водата ни напомнят за жертвата на Спасителя на Неговата плът и кръв, но и от това че символите ни напомнят че Той винаги ще бъде нашият „хляб на живота“12 и „жива вода“13.
След отслужването на причастието сред нефитите, Исус казва:
„Този, който яде този хляб, яде от Моето тяло за душата си; и този, който пие от това вино, пие от Моята кръв за душата си; и душата му няма никога да гладува нито да жадува, а ще бъде изпълнена“.
„Сега, когато множеството яде и пи, ето, те бяха изпълнени с Духа“14.
С тези думи Христос ни учи, че Духът изцелява и обновява нашите души. Обещаната благословия на причастието е, че винаги ще „има(ме) Неговия Дух да бъде с (нас)“15.
Когато взимам от причастието, понякога си представям една картина, на която възкръсналият Спасител е с протегнати ръце, готов да ни приеме в любящите Си обятия. Обичам тази картина. Когато си мисля за нея по време на раздаването на причастието, душата ми се въздига и почти мога да чуя Спасителя да казва: „Ето, Моята ръка на милост е протегната към вас и този, който дойде, него ще приема; и благословени са онези, които идват при Мене“16.
Носителите на свещеничеството на Аарон представляват Спасителя, когато подготвят, благославят и раздават причастието. Когато протяга ръка към нас, поднасяйки ни свещените символи, носителят на свещеничеството наподобява Спасителя, като че ли Сам Той протяга Своята милостива ръка, приканвайки всеки един от нас да вземе от ценните дарове на любовта, достъпни за нас посредством Неговата единителна жертва – дарове на покаяние, прошка, утеха и надежда17.
Колкото повече размишляваме върху значението на причастието, толкова повече то става свещено и съдържателно за нас. Ето какво казва един 96-годишен баща, когато синът му го попитал: „Тате, защо ходиш на църква? Не можеш да виждаш, не чуваш, трудно ти е да се придвижваш. Защо ходиш на църква?“. Бащата отвърнал: „Заради причастието. Ходя, за да взема от причастието“.
Нека всеки от нас идва на събранието за причастие подготвен да има „истинско духовно преживяване, свято общуване, обновление за душата“18.
Знам, че нашият Небесен Отец и нашият Спасител живеят. Благодарна съм за възможността, която причастието ми дава да чувствам Тяхната любов и да получавам от Духа. В името на Исус Христос, амин.
Бележки:
1. Джефри Р. Холанд, Christ and the New Covenant: The Messianic Message of the Book of Mormon, 1997 г., с. 283.
2. Учение и завети 20:77.
3. Хенри Б. Айринг, „That We May Be One“, Ensign, май 1998 г., с. 67.
4. Учение и завети 20:77, 79.
5. Превод на Джозеф Смит, Матей 26:22 (в Ръководство към Писанията).
6. Превод на Джозеф Смит, Матей 26:24 (в Ръководство към Писанията); вж. също Матей 26:26–28, Марк 14:22–24, Лука 22:15–20.
7. Вж. 3 Нефи 18:7, 11; Учение и завети 20:75.
8. Вж. „How Do I Keep My Covenant to Always Remember the Savior?“ Програма за Неделното училище Следвайте Ме, елате с Мен; lds.org/youth/learn/ss/ordinances-covenants/remember; Предани ще сме на вярата: евангелски справочник, 2004 г., с. 147–148.
9. Учение и завети 20:77.
10. Йоан 14:15.
11. Мелвин Дж. Балард, в Melvin J. Ballard, Melvin J. Ballard: Crusader for Righteousness, 1966 г., с. 132–133.
12. Йоан 6:48.
13. Йоан 4:10.
14. 3 Нефи 20:8–9.
15. Учение и завети 20:77.
16. 3 Нефи 9:14.
17. Благодарна съм на Ан Мадсън за прозрението ѝ относно този принцип.
18. Джефри Р. Холанд, Christ and the New Covenant, с. 283.