Един от моите най-ранни спомени е от събранията за причастие, които се провеждаха в нашия дом в Уорнамбул, Австралия. Между 10 и 15 души посещаваха нашия клон и моят баща, един от тримата носители на свещеничеството, редовно имаше възможността да благославя причастието. Помня какво чувствах, докато той смирено и внимателно четеше думите на молитвите за причастие. Често гласът му потреперваше, тъй като чувстваше Духа. Той понякога трябваше да спира, за да овладява емоциите си, преди да може да довърши молитвата.
Като петгодишен не можех да разбирам пълното значение на това, което се казва или върши, но въпреки това знаех, че се случва нещо специално. Можех да усещам спокойното и потвърждаващо влияние на Светия Дух, докато моят баща размишляваше над любовта на Спасителя към нас.
Спасителят учи: „И вие ще правите винаги това за онези, които се покаят и бъдат кръстени в името Ми; и ще го правите във възпоменание на Моята кръв, която пролях за вас, за да може да свидетелствате на Отца, че си спомняте винаги за Мене. И ако вие наистина винаги си спомняте за Мене, Моят Дух ще бъде с вас“ (3 Нефи 18:11).
Каня всички да обмислим пет начина, по които да засилим влиянието и да увеличим силата на нашето редовно участие в свещения обред причастие – обред, който може да ни помага да бъдем осветени.
1. Да се подготвяме предварително
Можем да започваме своята подготовка за причастието много преди началото на събранието за причастие. Съботите могат да бъдат подходящо време да размишляваме над своя духовен напредък и подготовка.
Земният живот е съществен дар в нашето пътуване към това да станем като Небесния Отец. Необходимо е той да включва изпитания и трудности, които ни предоставят възможности да се променяме и да израстваме. Цар Вениамин учи: „Естественият човек е враг на Бога (…) и ще бъде такъв во веки веков, освен ако не се отдаде на убежденията на Светия Дух и не отхвърли естествения човек, и не стане светия чрез единението на Господа Христа“ (Moсия 3:19). Участието в обреда причастие ни предоставя възможност по-пълно да отдадем сърцата и душите си на Господ.
Като се подготвяме, сърцата ни се изпълват с кротост и разкаяние, докато изразяваме благодарност за Христовото Единение, покайваме се за грешките и недостатъците си и молим Отца за помощ в нашето продължаващо пътуване към това да ставаме по-подобни на Него. Можем да очакваме с нетърпение възможността, която причастието ни предоставя, да си спомняме Неговата жертва и да подновяваме своята отдаденост към всички завети, които сме сключили.
2. Да идваме рано
Преживяванията ни по време на причастието могат да бъдат по-силни, ако пристигаме достатъчно време преди събранието и размишляваме, докато звучи встъпителната музика.
Президент Бойд К. Пакър учи: „Встъпителната музика, изпълнена с благоговение, подхранва духа. Тя подканва вдъхновение“. Президент Ръсел М. Нелсън обяснява: „Това не е време за разговори или обмяна на информация, а момент за изпълнен с молитва размисъл, докато ръководители и членове духовно се подготвят за причастието“.
3. Да пеем химна за причастие и да се учим от текста му
Химнът за причастие е особено важна част от нашето преживяване по време на причастието. Музиката възвисява нашите мисли и чувства. Химнът за причастие има дори по-силно влияние, когато се съсредоточаваме върху думите и въздействащите учения, които се преподават. Ние учим повече от изрази като: „разчупен, страда за нас“, „да бъдем праведни чеда, с’чисти ръце, с’добри сърца“ и „а любовта и милостта божествено блестят“.
Докато пеем даден химн в подготовка за вземане от символите, думите могат да станат част от заветите, които сключваме. Обмислете например: „Обичаме Те, Господи, сърцата са изпълнени. Ние ще вървим по Твоя избран път“.
4. Да участваме духовно в молитвите за причастие (вж. Мороний 4–5)
Вместо да не се вслушваме внимателно в познатите думи на молитвите за причастие, можем да научаваме много и да усещаме дори повече, като участваме духовно, обмисляйки обещанията и свързаните с тях благословии, включени в тези свещени молитви.
Хлябът и водата биват благославяни и освещавани за нашите души. Те ни напомнят за жертвата на Спасителя и че Той може да ни помогне да бъдем осветени.
Молитвите обясняват, че ние вземаме от хляба във възпоменание на тялото на Сина, което Той даде в откуп, за да подготви пътя всички да бъдат възкресени, и пием от водата във възпоменание на кръвта на Сина, която Той доброволно проля, за да можем да бъдем изкупени при условие, че се покаем.
Молитвите представят заветите с израза: „че те желаят“ (Мороний 4:3). Този израз разкрива толкова много потенциална сила за нас. Желаем ли да служим и да се подчиняваме? Желаем ли да се променяме? Желаем ли да работим над своите слабости? Желаем ли да протягаме ръка и да благославяме другите? Желаем ли да се доверяваме на Спасителя?
Както са заявени обещанията и като вземаме от причастието, ние потвърждаваме в сърцата си, че желаем:
- Да вземем върху си името на Исус Христос.
- Да се стремим да спазваме всички Негови заповеди.
- Да си спомняме винаги за Него.
Молитвите приключват с възвишена покана и обещание: „за да може винаги да имат Неговия Дух да бъде с тях“ (Мороний 4:3).
Павел пише: „А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост (и) себеобуздание“ (Галатяните 5:22–23). Красиви благословии и дарове стават достъпни за нас, когато спазваме заветите, които сме сключили.
5. Да потъваме в размисъл и да си спомняме за Него, докато се раздават символите на причастието
Благоговейните моменти, докато носителите на свещеничеството раздават причастието, могат да станат свети за нас.
Докато се раздава хляба, можем да размишляваме над най-съвършения акт на любов към нас, който Спасителят извърши, като взе „върху Си смъртта, за да развърже връзките на смъртта, които стягат Неговия народ“ (Алма 7:12).
Можем да си спомняме за славната благословия на възкресението, което „ще бъде за всички – и стари, и млади, и роби, и свободни, и мъже, и жени, и грешни, и праведни; и дори косъм от главите им не ще бъде изгубен, а всяко нещо ще бъде възстановено на съответната си снага“ (Алма 11:44).
Когато водата се раздава, можем да си спомняме молбата на Спасителя:
„Защото ето, Аз, Бог, съм изстрадал тези неща за всички, та да могат те да не страдат, ако се покаят (…)
което страдание накара Мен самия, тъкмо Бог, най-великият от всички, да треперя от болка и да кървя от всяка пора, и да страдам и тялом, и духом; и Аз исках да можеше да не пия от горчивата чаша и да се отдръпна“ (У. и З. 19:16, 18).
Ние си спомняме, че Той взе „върху Си немощите (ни), за да може сърцето Му да се изпълни с милостта според плътта, та да узнае Той според плътта как да подпомага Своя народ според немощите (ни)“ (Алма 7:12).
Когато обмисляме преживяванията си по време на причастието, можем да се питаме:
- Какво ще правя по-добре тази седмица, за да се подготвя за причастието?
- Мога ли да допринасям повече за благоговението и откровението, които могат да съпътстват началото на събранието за причастие?
- Какво учение мога да науча от химна за причастие?
- Какво чух и почувствах, докато слушах молитвите за причастие?
- За какво си мислех, докато се раздаваше причастието?
Старейшина Дейвид А. Беднар учи: „Обредът на причастието е свята и повтаряща се покана да се покайваме искрено и да получаваме духовно обновление. Самото вземане на причастието не опрощава грехове. Но, когато се подготвяме съзнателно и участваме в този свят обред със съкрушено сърце и разкаял се дух, тогава ни се обещава да можем винаги да имаме Господния Дух да бъде с нас. А чрез освещаващата сила на Светия Дух като наш постоянен спътник, ние можем винаги да получаваме опрощение на греховете си“.
Свидетелствам за множеството благословии, които можем да получаваме, когато по-пълноценно се подготвяме и духовно участваме в обреда причастие. Свидетелствам, че тези благословии са възможни за нас благодарение на любовта на нашия Отец в небесата и безпределната единителна жертва на Неговия Възлюбен син Исус Христос. В Неговото свято име, тъкмо Исус Христос, амин.
Бележки:
1. Бойд К. Пакър, „Personal Revelation: The Gift, The Test, and the Promise“, Ensign, ноем. 1994 г., с. 61
2. Ръсел М. Нелсън, „Worshiping at Sacrament Meeting“, Ensign, авг. 2004 г., с. 27 или Liahona, авг. 2004 г., с. 13.
3. „Исус от Назарет“, Химни, № 110.
4. „В името на Исус“, Химни, № 107.
5. „Със дивна мъдрост и любов“, Химни, № 116.
6. „As Now We Take the Sacrament“, Hymns, № 169.
7. Дейвид A. Беднар, „Получавайте винаги опрощение за греховете си“, Лиахона, май 2016 г., с. 61–62.