Някога чудили ли сте се защо позволяваме на деца, които не са кръстени, да вземат от причастието? Дали просто, за да избегнем почти сигурните писъци и боричкане, когато те поискат да вземат парче хляб? Дали само за да направим обреда по-лесен за отслужване, просто да запазим мира?
Не мисля. Вярвам, че има по-дълбоки причини. Вярвам в това, защото вярвам, че когато Исус Христос казва „всички“, Той има предвид всички. И когато Той говори на множеството, Той не изключва никого.
Когато възкръсналият Спасител представя причастието на Своя народ на американския континент, Той набляга на това, че обредът има специално значение за онези, които са кръстени1. При все това, Той заповядва на учениците си „да раздадат от (причастието) на множеството“2. Множеството включва и „малките им деца“3.
Когато в наши дни носителите на свещеничеството казват молитвите за причастие, те молят Небесния Отец да благослови и освети хляба и водата „за душите на всички онези“, които вземат от тях4. Всички. Всички хора, които участват, включително всяко малко дете.
Ако вземайки от хляба и водата, децата получават тези символи като благословия за своите чисти души, то със сигурност има начин, по който да им помагаме да намират смисъл в този обред.
Имайки това разбиране, аз си спомням дните, когато децата ни бяха малки. Жена ми и аз се справяхме доста добре с това да ги държим тихи по време на отслужването на причастието. Мисля, че те разбираха колко е важен обредът за нас. Но можехме да направим повече, за да им помагаме да разберат, че той е важен и за тях.
Какво можехме да правим? Можехме да помним, че малките деца са способни да спазват обещанията от молитвите за причастие. Те могат да разбират, по техния си малък, но въздействащ начин, какво означава да „си спомнят винаги“ за Исус. Те могат да обещават да „спазват Неговите заповеди“. Дори могат да показват, че „желаят да вземат върху си името“ на Христос, разбирайки че скоро ще имат тази привилегия, когато бъдат кръстени и потвърдени5.
Но какво да кажем относно подновяването на заветите? Ръководителите на Църквата учат, че когато вземаме от причастието, ние подновяваме заветите, които сме сключили с Господ6. Малките деца нямат завети, които да подновяват.
Отново си спомням за времето, когато децата ни бяха малки. Не можехме да им помагаме да си спомнят завети, но можехме да им помагаме да очакват с желание да ги сключат. Представям си се заедно с малкия ми син (или дъщеря) в някоя неделна утрин:
„Когато станеш на осем години – казвам аз, – ти ще се кръстиш и ще получиш дара на Светия Дух. Ще сключиш завет. Заветът, който сключиш тогава, ще бъде подобен на обещанията, които даваш сега, когато вземаш от причастието.
Когато аз взема от причастието днес, ще подновя моя завет, сключен при кръщението ми, все едно че давам тези обещания отново. Ти ще бъдеш там с мен, но ти няма да подновиш завет. Все още не си сключил такъв. Вместо това можеш да се упражняваш в сключването на завет. Всеки път, когато вземаш от причастието, можеш да се подготвяш за своето кръщение и потвърждаване. По този начин ти ще бъдеш подготвен, когато станеш на осем години“.
Ако употребата на думата „упражняваш“ изглежда странна от тази гледна точка, помислете върху следното: В една благоговейна обстановка, баща може да помага на децата си да се подготвят за обреда на кръщението, като им показва как ще застанат заедно във водата и като им споделя думите от молитвата за кръщение. Той не извършва обреда на кръщение в този момент. В определен смисъл той помага на децата си да се упражняват. По този начин те няма да се притесняват какво ще стане, когато влязат във водите на кръщението. Вярвам, че майките и бащите могат да помагат на децата да се упражняват и в сключването и спазването на завета на кръщението. Всяко събрание за причастие може да бъде свещена тренировка за малките деца, когато те вземат от символите на Единението на Спасителя.
И така, връщам се към първоначалния си въпрос. Защо позволяваме на деца, които не са кръстени, да вземат от причастието? Дали е само, за да „стоят мирни“? Разбира се, че не. Ние помагаме на малките си деца да вземат от причастието, за да си спомнят за своя Спасител и да имат Неговия мир – мир, който светът не може да предложи7. Ние им помагаме да се подготвят да получават този мир във все по-голямо изобилие в бъдеще, когато ще сключват и спазват завети с Него.
Бележки под линия
1. Вж. 3 Нефи 18:5, 11.
2. 3 Нефи 18:4, курсив добавен.
3. Вж. 3 Нефи 17:21–25, 18:1–4.
4. Учение и завети 20:77, 79; курсив добавен.
5. У. и З. 20:77.
6. Вж. Л. Том Пери, „As Now We Take the Sacrament“, Ensign, май 2006 г., с. 41.
7. Вж. Йоан 14:27.