Когато бях малък, бях убеден, че баща ми има най-дългите ръце на света. Всеки път, когато някой от нас момчетата шушукаше, хленчеше, мигаше или правеше нещо по време на службата, което татко не смяташе за благоговейно, ние бивахме принуждавани да се върнем обратно към благоговението посредством потупване зад врата. Независимо къде сред семейството си бяхме седнали по време на църква, татко можеше да ни достигне.
Знаейки, че не можем да се измъкнем от дългата ръка на татко, обикновено неохотно седяхме като ангелчета по време на цялата служба, но това, че бяхме тихи, не ни караше да харесваме църквата.
Години по-късно посетих за първи път събрание за причастие при светиите от последните дни и бях шокиран от недисциплинираното поведение на повечето деца. Ако баща ми беше там, щеше да му изтръпне ръката в опити да научи тези деца на благоговение.
Около десет години след първото ми посещение на събрание за причастие, отново седях в зала за събрания на светии от последните дни, но този път бях член на Църквата и баща, който се бореше със собствените си недисциплинирани малки деца.
„Трябва да има някакъв положителен начин да научим децата си на благоговение – казах на жена си. – Не искам да се страхуват от Църквата като мен.“
От тогава насам аз и съпругата ми открихме начини да помагаме на четирите ни деца, на възраст под 8 години, да бъдат благоговейни по време на събранията в Църквата. Не винаги са образец за благоговение, но през повечето време са достатъчно благоговейни и по-важното е това, че се учат да харесват събранието за причастието.
Ето някои от нещата, които научихме при нашите „проби и грешки“ по пътя ни към благоговението по време на събранието за причастие. Тези идеи имат успех при нас; други семейства може да имат различни, но също толкова ефективни методи да насърчават благоговението.
Самите вие бъдете благоговейни
Важно е родителите да учат своите деца чрез примера си, че благоговението в събранието за причастие е важно. Не можем да очакваме децата ни да се държат добре по време на църква, когато ние самите не го правим.
Когато бях в епископството, имах много възможности да наблюдавам примера, който родителите дават на своите деца по време на събранието за причастие. Много от тях бяха благоговейни и децата им се държаха по подобен начин. Но виждах някои родители в задната част на залата с малки бебета на ръце, които използваха събранието като време да си говорят с приятели. Други четяха, пишеха или си наваксваха със съня. Техните деца обикновено бяха също толкова неблагоговейни.
Като родители ние сме длъжни за себе си и за нашите деца да бъдем активни участници в събранието за причастието, а не безразлични наблюдатели. Трябва да слушаме внимателно какво казват говорителите. Когато се приберем у дома, трябва да обсъждаме речите от събранието за причастие и това, което сме научили от тях.
Учете децата си
След като подобрихме собственото си поведение в събранието за причастие, ние обяснихме на нашите деца как точно очакваме от тях да се държат в църквата.
Първите ни опити се състояха в това да ги извеждаме в коридора, когато не се държат добре, което е наложително, за да може другите да се наслаждават на събранието. Този метод имаше смесени резултати. Нашите шумни деца не нарушаваха духа на събранието, но аз и съпругата ми пропускахме по-голямата част от него. Освен това, нашите деца скоро решиха, че свободата и забавленията в коридора са много по-приятни от събранието за причастие.
След като помислихме защо не се получава, променихме стратегията си и водихме битката за благоговение в събранието за причастие у дома вместо в църквата По време на семейна домашна вечер и в други моменти през седмицата карахме децата да се упражняват да седят тихо. Като съсредоточавахме уроците си върху целта на събранието за причастие, ние обяснявахме на децата си защо вземаме хляба и водата. Ние говорихме с тях за жертвата на Христос и им обяснявахме, че събранието за причастие е време да мислят за Исус.
Само след една седмица резултатите бяха забележими, а след три или четири седмици по-големите ни деца действително започнаха да седят тихо през по-голямата част от събранието.
Вземайте мерки, когато не са благоговейни
Разбира се, децата понякога се отпускаха и се отклоняваха от благоговението, но в такива случаи ние знаехме, че трябва да направим нещо повече от това да ги заведем на карнавал в коридора. Моят баща ни беше казал ясно, че той иска да сме на църква, а не в близост до нея. След като обмислихме методите на баща ми и слушахме една реч на тема дисциплина, аз и съпругата ми осъзнахме, че извеждането от събранието за причастие на неблагоговейните деца решава проблема в момента, но по никакъв начин не ги насърчава в бъдеще да бъдат благоговейни. Решихме да научим децата си, че животът в събранието за причастие е много по-приятен от живота в близост до събранието за причастие.
Следващата неделя двегодишният ми син имаше ужасен гневен изблик. Веднага го изведох от залата за събрания, но този път не спрях в коридора. Намерих свободна класна стая в края на коридора, седнах на един сгъваем стол и го държах здраво в скута си.
След минута се успокои и започна да се гърчи, за да се освободи. Първата ми реакция беше да го пусна, но реших вместо това да го задържа в скута си. Той се оплакваше, а аз му обясних, че ще остане в скута ми, възможно най-неподвижен, докато реши, че е време благоговейно да се върнем в събранието за причастието.
За моето гърчещо се двегодишно дете такова ограничение беше най-лошата възможна съдба. След десет минути умоляване, гърчене и рев той осъзна, че съм сериозен, и попита дали може да се върнем обратно в събранието за причастие.
„Ще бъдеш ли благоговеен, синко?“ – попитах аз.
Той кимна.
„И ако не си благоговеен, какво ще стане?“ Той посочи стола.
Върнахме се в събранието, където той остана сравнително тих. Той и дъщерите ни все още имаха моменти в други недели, когато се налагаше да бъдат извеждани от събранието за причастие, но не отне много време да научат, че предпочитат свободата си в събранието за причастие, отколкото ограничението в скута на татко в тихата класна стая в края на коридора.
Естествено, по-добре и по-лесно е да предотвратяваме липсата на благоговение, отколкото да се налага да се справяме с нея по време на богослужение. Знаейки, че нашите деца не биха могли да слушат и разбират всички речи в събранието за причастие, ние планирахме алтернативни тихи дейности за тях, когато започваха да губят интерес.
Всичките ни деца, дори най-малкото, с удоволствие четат и разглеждат илюстрираните разкази от Писанията, публикувани от Църквата. Носим си също пастели и празни листи хартия за по-малките да рисуват, когато станат неспокойни. По-големите деца също може да рисуват, но ги насърчаваме да рисуват рисунки, свързани с темата на речта, която слушаме.
Забелязахме също, че игрите, храната, лакомствата и играчките създават повече хаос и безпорядък в събранието, отколкото предотвратяват.
Помнете, че децата са деца
Не очакваме нашите деца да се държат съвършено на църква, понеже знаем, че на тяхната възраст понякога не е във възможностите им. Но аз и моята съпруга имаме за цел да се наслаждаваме на събранието за причастие. Когато някое от децата се държи зле, ние решаваме проблема възможно най-бързо и с възможно най-малко емоция.
Полезно е също да запазим чувство за хумор. Ако член на нашето семейство се прехвърли през облегалката на пейката или се промъкне незабелязано до подиума, се опитваме да останем спокойни, да прекратим случващото се, да го изведем навън, ако е необходимо, и си казваме, че един ден, може би, ще се смеем на тази случка.
Ако сте сами и имате повече деца, пак можете да запазите благоговение – с малко помощ. Когато бях призован в епископството, съпругата ми остана сама да се справя с децата. След няколко недели тя видя, че тази задача е стресираща и изтощаваща, затова попитахме една възрастна двойка от нашия район дали биха седели до нашето семейство в неделя, за да се уравновеси ситуацията. Те с радост се съгласиха и сега нашите деца се радват да сядат до своите „баба и дядо“.
В нашето семейство се опитваме да направим така, че ходенето на църква да е положително преживяване за нас и децата ни. С малко практика и планиране и с много търпение ние помагаме на децата си да се учат да ценят събранието за причастие и да показват благоговение.