Когато децата ни бяха съвсем малки, винаги избирахме да седнем в залата за събрания на място, което позволява бързо оттегляне. Чантата за памперси винаги беше пълна с книжки, моливи и безшумни играчки – принадлежности за укротяване на нашата много енергична и оживена компания. Целта ни беше да пазят тишина по време на събранието.
Но когато пораснаха – на възраст за началното училище – решихме, че са готови за нов етап. Предполагахме, че с малко повече усилия от наша страна бихме могли да помогнем на децата си да получат нова перспектива за събранията в Църквата и да извличат по-голяма полза от посланията, представяни там. Новата ни цел беше да им помагаме да слушат и да учат по време на църковните събрания.
Първо, обсъдихме го като семейство, като поговорихме за това какво ще правим и защо. След това преминахме през „период на оттегляне“ – времето, през което вече не носехме на богослужение безшумни, разсейващи ги предмети, а насърчавахме трите по-големи деца да слушат.
През това време дълбоко размишлявахме. Осъзнахме, че повече от всякога домът ни трябваше да се превърне в център за духовно обучение. Евангелските понятия, преподавани в Църквата, трябваше да станат по-скоро отправна точка за нашите обсъждания у дома; принципите, преподавани у дома, трябваше да бъдат затвърждавани и обогатявани от нашите посещения на църковните събрания. Надявахме се, че по този начин децата ни ще намират събранието за причастие за по-уместно.
Установихме, че бе нужно да се съсредоточим върху това да помагаме на децата си да развиват умения за слушане. Следват някои идеи за постигане на тази цел, основани на нашия опит:
1. По време на семейни домашни вечери провеждайте уроци, посветени на важността на слушането и начините за слушане. Започвайте с обсъждане по темата как да се изслушваме един друг в лични разговори. Разигравайте ситуации за слушане. След това през седмицата самите вие се проявявайте като добри слушатели на децата си. Показвайте им колко е важно говорещият да има визуален контакт със слушащия и слушащият да му отделя цялото си внимание.
2. Създавайте други специални ситуации за слушане у дома. Имаме записани домашни вечери с нашите деца, в които им разказваме истории от Писанията и им преподаваме евангелски принципи. Те обичат да слушат собствените си гласове и пускат тези записи отново и отново. Чудесен начин да научите децата да слушат е, като им четете на глас. А записването на тези любими избрани четива за последваща употреба се е превърнало в нещо популярно в нашия дом. Записите не само забавляват, но и учат на точните принципи.
3. Като семейство обсъждайте как тези техники за ефективно слушане се прилагат в ситуации на групово слушане – особено по време на събранието за причастие. Обяснете, че зрителният контакт, преподаван във всички уроци за обучение на учители, се отнася и за аудиторията. По време на събранието за причастие демонстрирайте добри навици за слушане на децата си, като гледате говорещия и не позволявате на погледа и мислите си да блуждаят.
4. Вкъщи работете с децата си за задълбочаване и разширяване на техните познания по евангелска лексика, така че когато чуват тези термини в църковните речи, да могат да ги свързват по-ефективно със себе си. Голяма част от говоримия език на събранията в Църквата е разбираем дори за малките деца. Започнете например с думи като кръщение, завет и причастие.
5. Помагайте на децата си да разбират целите на събранията в Църквата и какво се случва на тях. По време на домашните вечери обсъждайте конкретни събития като благословии, потвърждавания и причастие. Тогава тези части от събранието ще бъдат по-познати и интересни за децата.
6. Възлагайте на всяко дете да преразказва конкретна реч у дома. Помолете го по време на събранието да запише едно или две изречения в обобщение. Когато речите са твърде сложни за по-малките деца, родителите или по-големите братя и сестри могат да помагат с обясненията и осмислянето. По този начин участва цялото семейство и всички извличат полза от преживяното.
7. Създайте семеен файл или албум с изрезки с интересни истории или идеи, чути по време на събранията в Църквата. Използвайте прости заглавия – превърнете го в начинание, подходящо дори за най-малките. Позволете им да добавят свои собствени идеи или материали, които носят у дома. Когато урокът по време на домашна вечер е съсредоточен върху една от тези теми или на някое от децата е възложена реч, преглеждайте файла за помощни материали.
8. Пейте химни у дома, за да помагате на децата да проявяват по-голям интерес към музиката по време на събранието за причастие. Поискайте от музикалния ръководител списък с химните, предвидени за събранието за причастие, а след това ги упражнявайте заедно по време на семейна домашна вечер. Учете децата да обръщат особено внимание на думите. Обсъждайте посланията на химните.
Ако ние, родителите, полагаме усилия и отделяме време, можем да помагаме на децата си да ценят в по-голяма степен събранията в Църквата. А усилията, които влагаме сега, за да им помагаме да придобиват умения за слушане, ще носят вечни дивиденти.