Когато се подготвях да отслужа пълновременна мисия, моята баба Боу ми каза, че бях оцелял, защото ми предстояха важни дела. Години преди това бях на минути от смъртта в една операционна зала, а тогава ми предстоеше да замина за бившия Съветски съюз. Бях уплашен. Нейните думи ми помогнаха. И въпреки че бяха изречени по време на едно съвсем обикновено пътуване с миниван по магистралата, оттогава многократно съм си спомнял нейното насърчение.
Думите на покойната ми баба останаха в паметта ми, защото са истина. Всяка душа е специална и в нея има заложен единствен по рода си принос към Божието дело. Както казва Памела Дръкърман, една писателка: „Някъде на този свят има място и роля специално за теб. Когато ги откриеш, ще си паснете идеално“ (“How to Find Your Place in the World After Graduation,” New York Times, May 29, 2015).
“Делото на Възстановяването трябва да бъде продължено от нас точно толкова, колкото е трябвало да бъде започнато от Джозеф Смит.”
И все пак през голяма част от времето не вярвам, че това е вярно – поне не за мен. Заглушаването на гласа на съмнението в себе си е като изгонването на муха. Съмнението в себе си е нещо малко, досадно и трудно за хващане. Понякога то вика, понякога шепне, но винаги изпраща послания. Ама разбира се, че си уникален, казва то с досада, точно като всеки друг.
И все пак вярваме, до голяма степен благодарение на Възстановяването на Евангелието на Исус Христос, че всеки от нас има значение и че има работа за вършене. По време на Първото видение на Джозеф Смит, първоначалното събитие на Възстановяването, Пророкът ни казва, че Отца го призовава „по име“ (Джозеф Смит – История 1:17). Ако някога някой важен човек се е обръщал към вас по име, имате известна представа как трябва да се е почувствал този Божий служител в онзи толкова важен момент.
Виждаме, че Възстановяването започва по много личен начин. И въпреки че Джозеф Смит наистина е предназначен да „осъществи голямо възстановяване на дома Израилев“ (2 Нефи 3:24), още една важна истина, която научаваме от Книгата на Мормон, е че делото на Възстановяването трябва да бъде продължено от нас точно толкова, колкото е трябвало да бъде започнато от Джозеф Смит. Нефи казва, че това Възстановяване ще се случи „сред всички народи, племена, езици и люде“ (2 Нефи 30:8). Всеки от нас, светия от последните дни или не, може да съдейства.
Как правим това? Бихме могли да започнем чрез изучаване на делото на Възстановяването чрез написаното в Книгата на Мормон. В някои стихове се говори как Бог възстановява Своите чеда в знанието за Исус Христос. Други учат как Небесният Отец събира Своите разпръснати чеда. Това се случва всеки ден пред очите ни. Вие и аз сме тези чеда, братя и сестри в глобалното Божие семейство.
Делото на Възстановяването изисква нашите ръце, сърца и умове, действащи с желание и енергия за обединяване на нашия свят (вж. 2 Нефи 25:17). Това може да се случва по много начини. Например знаем, че много общества са раздирани от злобни нападки и липса на доверие. Толкова много сърца са изстинали, отчасти защото толкова малко хора изслушват.
Това не е начинът на Исус Христос. Той съветва ранните светии: „нека не всички едновременно да бъдат говорители, а нека по едно време да говори само един, и нека всички слушат това, което казва, та когато всички са се изказали, всеки да може да се поучи от всеки, и всеки човек да може да има равно право“ (Учение и завети 88:122). Да уважим някого, когато той/тя говори, за да може да сподели чувствата си, да се вслушваме, вместо да чакаме възможност да прекъснем и да мислим какво ще кажем, е много важно, ако искаме да създадем свят с повече милосърдие. За да изпълним своята роля във Възстановяването, последователите на Месията трябва да бъдем модели за подражание в света и да водим цивилизовани разговори с любящ интерес с нашите роднини и приятели – а не просто да говорим за това да живеем според Евангелието и да го проповядваме.
Гласът на съмнението в себе си е силен. Изкушението да омаловажаваме нуждите на другите е реално. Но вечните думи, която моята баба Боу ми каза, когато заминавах за Украйна, за да мога да служа като въздействащ пример за това, което е възможно, не губят стойността си с времето. Всеки от нас наистина е необходим. Трябва да започнем да възстановяваме красиви моменти на обич и благодат сега. Трябва да изслушваме другите и да се учим от тях. Единството и цялостта не могат да станат реалност без редовното приложение на тези умения. Ако народът на Енох е могъл да изгради „Град на Светостта“ (Моисей 7:19) преди хиляди години, защо да не можем и ние да създадем подобни градове на светостта?
През тази година, отбелязваща 200 години от даденото на Джозеф Смит велико откровение, божествено видение, помислете какво дело на Възстановяването Бог призовава вас да вършите. Никога няма да знаете какво ще е пълното разгръщане на вашите добри дела. Но бъдете сигурни – в бъдните години и десетилетия, някой от вашите роднини или приятели ще бъде вечно благодарен за положеното от вас усилие.