Един съкрушен мъж и един счупен лък

21 февруари 2020 г.

Един съкрушен мъж и един счупен лък

През последните шест години смених 6 работни места.

Макар всеки път да се надявах последната ми работа да бъде „мечтаната работа“, никоя от тях не се оказваше подходяща за мен и след всяка се чувствах отхвърлен, разочарован и меко казано обезсърчен. Уморен и разстроен от търсенето на работа, преди няколко месеца реших, че ще се опитам още веднъж за нещо по-добро – за някоя истинска професия. Спомням си как се молих в момент на отчаяние. „Господи, ако е възможно, може ли просто да направиш така, че някой да ми се обади и да ми предложи работа? Без да кандидатствам никъде, без интервюта, просто работа“.

Няколко дни по-късно получих обаждане от някого, който бе видял автобиографията ми онлайн и който ми предложи да започна работа като стажант-електротехник. Малко след това започнах. На молитвите ми бе отговорено.

Но в рамките на седмица или две от започването на новата ми професия, забелязах, че ме болят ръцете, а пръстите ми са безчувствени. Отидох на лекар, помолих в работата да ми дадат време, за да си почина и да правя упражнения за ръцете си, получих и свещеническа благословия. Въпреки това ръцете ми оставаха вцепенени и ме боляха повече с всеки изминат ден.

Имах чувството, че трябва да си намеря друга работа – че ръцете ми няма да могат да издържат на тази работа.

Тази мисъл, осъзнаването на този факт, бе едно от най-болезнените преживявания в моя живот. Не можех отново да започна да търся работа. Бях достатъчно благословен да получа тази. Умствено и физически се чувствах като кола, от която излиза пушек, надявайки се просто да пристигна до местоназначението си, преди напълно да се разпадна. Трябваше да си намеря нова работа, но не можех. Знаех, че не бях в състояние.

В Писанията четем за семейство, което е на път да се провали: семейството на Лехий. Надеждно осигуряващият прехраната на всички – Нефи – чупи своя лък, след като лъковете на неговите братя губят своята еластичност, и в резултат на това цялото му семейство започва да гладува. Даже и великият пророк Лехий започва да роптае против Бог. Чудя се как ли се е чувствал Нефи.

Знам как се чувствах аз. Не лъкът бе счупен, а аз. Тези години на неуспехи, не само влошиха здравето ми, но и разбиха сърцето ми. И аз взех разбитото си сърце и помолих за помощ. Умолявах Бог за помощ. Умолявах семейството си за помощ.

Бях чут от Господ и от моето семейство. Съпругът на сестра ми обсъди с мен потенциални начини, по които можех да опитам да поправя съсипаната си автобиография. Той и сестра ми прегледаха образованието и опита ми, моите способности и лични качества, и се опитаха да ми помогнат да открия професия, в която да се развивам.

Избрахме професионален път и ме запознаха с хора, които познаваха типа работа, който търсех, и бяха готови да ми дават съвети, докато търсех.

Кандидатствах за работни позиции в избраната професионална сфера и понякога ме каниха на интервю. Хората, които ме интервюираха, ми казваха колко слаби са шансовете ми да бъда нает.

Един ден съпругата ми се помоли за мен. Тя се бе молила много дни за мен, но този ден тя призоваваше Бог и се бореше с Него с цялото си същество. Знаеше колко депресиран бях, колко смазан и изтощен. Тя помоли Бог да ми даде някаква победа, каквато и да е, за да ми вдъхне капка надежда.

Няколко часа по-късно получих обаждане от човек, който ми предложи работа – по-добра от това, на което можех да се надявам. Беше точно навреме. Няколко дни преди да започна новата си работа, едно от сухожилията на слабата ми ръка изпука и се скъса напълно. Но всичко беше наред, защото намерих нова надежда и моето скъсано сухожилие не ме съкруши.

Вече от няколко прекрасни месеца съм на работа и имам добро усещане! Но е възможно това изпитание да не е приключило – изпитанията на Нефи определено не свършват, след като Господ го благославя да намери храна. Шест работни позиции за шест години можеше да бъде шест години без изобщо никаква работа. Но без значение какво се случва, има една благословия, до която винаги мога да имам достъп: Божията любов. Павел пише, че никоя „скръб… или утеснение, гонение или глад, голота, беда или меч“ не могат да ни отлъчат от Божията любов (Римляните 8:35). Бих добавил към този списък „нито безработица, бедност или дългове“. Божията любов, посредством утехата на Светия Дух, е винаги достъпна за нас, когато Го търсим. Дори ако тялото ми продължи да се разпада, дори ако загубя още възможности за работа, дори ако всичко се обърка, мога да избера да следвам моя Бог и да се уповавам на Неговата любов към мен.

Макар Нефи да чупи лъка си от чиста стомана, той се уповава на Бог, прави си друг лък от дърво и стрела от една права пръчка. Ако съм научил нещо от това преживяване, то е, че когато се стремим към разчитане на собствените сили – независимо дали към по-добра работа, допълнително образование или развиване на по-добри навици по отношение на парите – трябва да вземем това, което имаме, дори когато ни изглежда недостатъчно. След това трябва да направим това, което е направил Нефи: да бъдем смирени, да се уповаваме на Бог и да Го попитаме къде трябва да отидем, за да подсигурим нужното.

Знам, че Бог знае за нашите трудности. Той ни обича. Ако се обърнем към Него, Той ще ни покаже къде трябва да ловуваме и какво трябва да направим. Той ще ни изпрати помощта, от която се нуждаем.