Варшава, Полша

Старейшина Ухтдорф казва на украински бежанци в Полша, че Бог е с тях

Той им казва, че дават пример на света за добро, решителност и светлина

Старейшина Дитер Ф. Ухтдорф от Кворума на дванадесетте апостоли на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни отправи послание на съсредоточена върху Христос надежда към украинските бежанци в Полша в неделя, 10 април 2022 г.

Апостолът, който е бил бежанец два пъти по време на Втората световна война, споделяше светлината и надеждата на Христос с членовете на Църквата през целия ден. В духовно послание, отправено във Варшава специално към бежанците, той чете стихове от Новия завет, в които се говори конкретно за бедите на бежанците. Например, в Римляните 8 апостол Павел задава следния въпрос: „Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? Скръб ли или утеснение, гонение или глад, голота, беда или меч?“. И отговаря, че нищо не може „да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Исус, нашия Господ“.

Старейшина Ухтдорф каза на украинските бежанци: „Този стих е толкова актуален и верен сега, колкото е бил преди 2 000 години. И е бил верен през цялото време. … Съсредоточаването върху Исус Христос ще ви дава необходимия мир в сърцето, за да преминавате през това изпитание така, че да можете да се усмихвате на децата си. И когато съпругът ви, баща ви и приятелят ви не са с вас, можете да мислите и да се молите за тях. И когато се съберете отново, ще кажете: „Знаех, че ще стане така, защото вярвам, че ще продължават да ни се случват добри неща“. И ще ви се случват добри неща“.

Германецът се позова също на историята, когато Исус успокоява бурята и езерото по молба на своите изплашени ученици (вж. Марк 4).

Старейшина Ухтдорф каза: „Изведнъж се разразила буря, подобно на вашата буря сега. (Какво казал Исус) на Своите апостоли, (след като укротил бурята?) „Още ли нямате вяра?“. Трудно е да имаме вяра в момента, когато лодката потъва. Но Спасителят казал точно това. И Той укротил езерото. Така апостолите научили, че трябва да вярват и да имат вяра“.

След това старейшина Ухтдорф сравни положението на бежанците с това на учениците при Тивериадското езеро след смъртта и възкресението на Исус (вж. Йоан 21). Апостолите били разстроени. Техният Месия умрял. Те не знаели какво да правят.

„Всичко било приключило. Най-ужасните им очаквания се сбъднали. Не мога да си представя как са се чувствали апостолите, точно както не мога да си представя как се чувствате вие (като бежанци днес) – каза старейшина Ухтдорф. – Те били напълно объркани при езерото, опитвайки се да ловят риба, когато макар че са рибари, не могли да хванат нищо. Вероятно и вие се чувствате по подобен начин сега. Не можете да вършите ежедневните си дейности“.

Точно както Исус казал на апостолите да хвърлят мрежата си от другата страна на лодката, за да намерят риба, така и на бежанците може да се наложи да търсят светлината по нетрадиционни начини.

„Стремете се да се приспособявате – отбеляза старейшина Ухтдорф. – Знайте, че Спасителят ви обича. Той е наясно с жертвите, които правите. Той копнее да ви обгърне в Своите обятия и любов“.

Апостолът сподели с бежанците, че те са „пример за доброта и решимост, и като отстояват независимостта, свободата и правдата, са светлина за много народи“. Той каза, че много хора ще видят примера им и ще кажат: „Щом те могат да правят това, и ние можем“. Той насърчи бежанците да не подценяват силата на своя пример. „Знайте, че Бог е с вас – каза апостолът. – Той ще ви благославя. И накрая Бог ще поправи нещата, както винаги прави. Може би не когато ние желаем. Но със сигурност ще го направи в определеното от Него време“.

Старейшина Ухтдорф призова бежанците да побеждават гнева с любов, да посрещат омразата с доброта и да преодоляват лъжите с истина.

„Живейте, уповавайки се на Бог и с вяра в Него“ – каза той. – Благославям ви с разбирането, че Господната ръка ще ви напътства в живота“.

Съпругата на старейшина Ухтдорф, Хариет, също говори пред бежанците. Тя каза: „Знам, че Небесният Отец е загрижен за вас. Знам, че Исус Христос обича всеки един от вас. Той наистина ви обича, … вие не сте сами“.

Една бежанка, Марина Бовт, каза, че посещението на старейшина Ухтдорф е „голяма подкрепа за целия украински народ“. Присъствието на апостола ѝ помогнало да разбере, че Църквата е загрижена не само за нуждите на своите хора, но и за техните чувства.

Марина също сподели, че посланията на старейшина Ухтдорф ще ѝ помагат да преживее предстоящите трудни дни.

„Знаете, че е много трудно да обичаме всички хора и да проявяваме разбиране към тях, когато нашият народ страда“ – каза тя. – Разбирам, че единственият начин за това е да бъдем едно в Христа“.

Светиите в Полша помагат на бежанците от Украйна с храна, вода, лекарства, подслон и други техни нужди.

Марчин Кулинич, един мъж от Варшава, създал страница във Facebook, която до момента е събрала 9 000 души в помощ на бежанците. Към днешна дата групата му е събрала достатъчно консумативи за шест пратки за Лвов и Киев. Марчин сподели, че Божията ръка може да се разпознае в тези мрачни времена, благодарение на светлината на нарасналото доверие между хората.

„Хората имат още по-голяма нужда от доверие един към друг във време на война. … Наложи ми се да се доверявам на други хора“ – каза той. – И много хора се доверяваха на мен, понякога ми поверяваха живота си – или когато водех бежанци и техните близки тук, в Полша. Грижех се за жените и децата на други хора“.

Марчин наблегна на важността на това да разбираме, че да помагаме на бежанците е маратон, а не спринт.

Той каза: „Справянето с проблемите на бежанците и ситуацията по време на война изискват дългосрочни усилия. Много хора са склонни да се съсредоточават върху доброволческата работа и правенето на дарения, и това е чудесно. Но този процес ще продължи с години и трябва да сме подготвени за дългосрочни усилия“.

Друга доброволка, Агнйешка Мазуровска от Варшава, сподели, че е щастлива да помага и изслушва.

„Разбирам, че да помагаме на хората означава да ги обичаме. Аз обичам всички хора по света“ – каза тя. – Затова, когато видя самотна майка с нейните деца, или бременна жена пред себе си, изпитвам дълбока обич към тях и трябва да ги подкрепя. Това е мой дълг. Аз вярвам в Христа и затова се стремя да живея подобно на Него, затова постъпвам така“.