Послание от областен ръководител

Какво представлява истинското обръщане във вярата?

Пътят към обръщането във вярата, подобно на брака, може да започне с проблясък на вдъхновение, но ще разцъфне и ще се превърне в заветна връзка с Бог, в която сме изпълнени с Неговата любов.

Старейшина Ейдриън Бетридж и съпругата му Джени в градината около храма Престън Англия
Elder Adrian Bettridge, United Kingdom Europe North Area Seventy

Този септември се навършват двадесет и пет години, откакто с Джени сключихме брак в Австралия. Запознахме се две години по-рано в Чикаго по време на командировка, и само два дни, след като я срещнах, в ума ми дойде мисълта: „Ще се ожениш за нея“. Това прозрение ме отведе на пътуване от Лондон до Австралия, за да изляза на среща с Джени, а след това да я заведа в Църквата. Тя бе кръстена 4 месеца по-късно и се премести в Лондон, за да можем да продължим да излизаме на срещи. Сгодихме се в Италия по-малко от година по-късно, сключихме брак в Сидни, след това бяхме запечатани в храма Лондон Англия и впоследствие станахме родители на нашите четири прекрасни момчета. Беше шеметна любовна история!

Докато отбелязваме нашата 25-а годишнина от сватбата, си припомням с удивление колко бързо се влюбих и колко просто бе разбирането ми за любовта. През изминалите 25 години научих, че любовта е много повече от първоначалното чувство на „влюбване“ – и е много по-свързана със служба и екипна работа, в която двама приятели си помагат един на друг, докато вървят по пътя към това да станат такива, каквито Бог ги е създал да бъдат. В брака си сме имали възходи и падения, сълзи и разочарования, а също и радост и щастие – всичко това е част от плана. И макар и нашата история да започна с „любов от пръв поглед“, тя прерасна в съвършено различен вид любов. Чувството „любов“ неизбежно идва и изчезва, но глаголът „обичам“ поддържа и укрепва брака и може да създаде най-прекрасните взаимоотношения.

Виждам много общо с нашето духовно обръщане във вярата и процеса по превръщането ни в ученици на Исус Христос. Благословени сме със светлината на Христос в нас1 и всеки от нас усеща по уникални начини лъчите светлина, които ни помагат да изградим свидетелство за Бог и Неговия Син Исус Христос2. Тези духовни преживявания обаче не представляват обръщане във вярата, нито ни дават непоклатима вяра. Всички ние имаме моменти, когато не се чувстваме близо до Бог, например, когато изпитания или съмнения ни препъват, както отбелязва висшият свещеник Алма с вдъхновения си въпрос: „И сега, ето, аз ви казвам, братя мои, че ако сте изпитали промяна в сърцата си и ако сте почувствали, че пеете песента на изкупващата любов, бих ви попитал, можете ли да се почувствате така и сега?“3.

Подобно на любовта в брака, нашата вяра в Исус Христос се нуждае от постоянно подхранване, поливане и слънчева светлина всеки ден, както е обяснено в Алма 324. При повечето от нас обръщането във вярата идва „ред по ред, правило след правило, тук малко и там малко“5. Процесът по превръщането ни в ученици на Исус Христос продължава цял живот и може да ни носи радост.

Нашата радост в Евангелието на Исус Христос идва от напредъка ни по заветната пътека, а през този процес ние изграждаме близка, лична връзка с нашия Отец в небесата. „Приближавайте се до Мен и Аз ще се приближавам до вас“6. Като се стремим да се доближаваме до Него, усещаме Неговата любов по-изобилно в живота си и се научаваме да Го обичаме повече. Започваме да се доближаваме в по-голяма степен до целта на сътворението си и да постигаме своя божествен потенциал, а също и да изпитваме мир в сърцата си.

И така, след 25 години брак и 50 години посещаване на Църквата, осъзнавам, че същността на щастливия живот са взаимоотношенията, както с моя Отец в небесата, така и със съпругата ми. И че има общо между това как тези взаимоотношения започват и се развиват във времето. Толкова съм благодарен, че моят Небесен Отец и съпругата ми са толкова прощаващи, търпеливи и подкрепящи немощните ми усилия, и че и двамата проявяват толкова много любов към мен. Като съсредоточавам времето, талантите и силите си върху тези две заветни взаимоотношения, всичко останало изглежда се нарежда. А когато работя само по едно от тези взаимоотношения, изглежда, че това ми помага за другото.

Пътят към обръщането във вярата, подобно на брака, може да започне с проблясък на вдъхновение, но ще разцъфне и ще се превърне в заветна връзка с Бог, в която сме изпълнени с Неговата любов.

В името на Исус Христос, амин.

 

  1. Мороний 7:16, Йоан 1:9
  2. Старейшина Душку, „Стълбове и лъчи“, обща конференция, април 2024 г.
  3. Алма 5:26
  4. Алма 32:37–42
  5. 2 Нефи 28:30, У. и З. 98:12
  6. У. и З. 88:63